Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
— Милосърдна Авара — засмя се Касандра, щом събра остатъците, — те са ни дали храна за десетина дни! Имаше ли смисъл да носим всичко това?
Аларт вдигна рамене. Натъпка вързопчетата в джобовете на горната си туника, останалото прибра Донал. Спомни си за манастира в Неварсин — там можеше да побере в джобовете на расото си всичко, което му бе разрешено да притежава.
„А има само година оттогава… По онова време бях решил да прекарам целия си живот в манастира.“ Озърна се към Касандра, която бе вдигнала полата си почти до коленете и прескачаше една полусрутена каменна стена, за да стигне до чисто и студено поточе. Наведе се и започна да гребе с шепи водата.
„Въобразявах си, че ще мога да живея като монах, че никога нито една жена няма да означава нищо за мен, но сега сърцето ми ще се разкъса, ако се разделим…“ Отиде на брега до Касандра и също се наведе да пие. Ръцете им се докоснаха и изведнъж му се прииска Донал да не е толкова наблизо. Аларт се засмя на себе си. Сигурно през лятото често се е случвало Донал и Рената да понасят присъствието му със същото нетърпение.
Поседяха още край пътя да си починат, слънцето напичаше достатъчно, за да им се сгреят главите. Касандра му разказа за натрупания опит като наблюдателка. Той докосна предпазливо дълбокия белег от лепкав огън на дланта й и изведнъж се зарадва, че тя вече е далеч от рисковете на войната. Обясни й набързо що за странна дарба има Дорилис, но се постара да не набляга на ужасния край, сполетял двамата годеници на момичето. Спомена и за полетите с планер.
— Сроднице, трябва и ти да опиташ, щом се запролети — предложи Донал.
— Много бих искала, само че не знам ще се престраша ли да нося панталон дори за да наподобя птиците в небето.
— О, Рената се престраши — засмя се младежът и предизвика смеха на Касандра.
— Тя винаги е била по-дръзка от мен!
Донал се омърлуши внезапно.
— Аларт е мой братовчед и скъп приятел, нямам тайни и от съпругата му. С Рената бяхме решили да се оженим на средзимния празник. Но желанието на баща ми е друго.
Той обясни на Касандра замисъла на дом Михаил и тя поклати глава с искрено съчувствие.
— Аз имах късмет. Моят род ме даде на Аларт, без да съм го зървала преди това, а се влюбих до уши. Но мисля, че такова щастие е твърде рядко в брака, а и вече знам какво е да те разделят с любимия…
— Аз обаче няма да се разделя с Рената! — тихо, но яростно изрече Донал. — Тази игра на брак с Дорилис ще си остане само измислица за пред хората, и то само докато приемният ми баща е жив. После, стига сестра ми да пожелае, ще й намерим подходящ съпруг, а с Рената ще подредим живота си, както ние решим. Ако пък Дорилис не желае да се омъжи, ще остана попечител на Владението й. Реши ли да осинови някой от моите недестро като свой наследник — така да бъде, ако не — пак добре. Няма да се опълча срещу баща си, но няма и да му се подчиня. Що за щуротия е това — да легна със своята полусестра, за роди син от мен!
— Сроднико, това май ще зависи повече от волята на Дорилис. Ако господарката на Алдаран е в законен брак с някого, не й прилича да раздухва зла мълва, като ляга със стражи от замъка… А твърде вероятно е, че не би се съгласила да остане без любов и без деца.
Донал се извърна неловко.
— Каквито и да са желанията й, ако поиска да има синове, няма да са от мен. С Аларт сме говорили надълго и нашироко за бедите, които размножителната програма вече е причинила. И майка ми вкуси от горчивия плод, аз обаче няма да го сложа в устата си.
Касандра трепна от свирепата решимост в гласа му. Аларт долови тревогата й, вдигна нейното наметало от камъка и предложи:
— Не е зле да продължим нататък. Вярно е, че посрещачите ни се движат много по-бързо от нас, но дори да вървим още само час, ще съкратим времето за път утре.
Пътеката вече не беше толкова стръмна, но слънцето избледня зад накъсаните сиви сенки на перестите облаци, носещи се доста бързо по небето. Донал потръпна и огледа тревожно околните възвишения, потъмнели под напиращи плътни кълба пара. Не каза нищо, само опипа разсеяно закопчалката на наметалото си.
Аларт лесно усети опасенията му. „Дано по-скоро се съберем с нашите придружители…“
Скоро облаците покриха цялото небе и първата снежинка се плъзна по бузата му. Падаха все по-нагъсто в бавни спирали. Касандра протегна ръка да ги задържи на дланта си и се учуди като дете на големината им. Но Аларт бе живял дълго в Неварсин и познаваше бурите на Пъкъла.