Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
— Сложи си ги сам — изкомандва лошото ченге и хвърли нещо на баща й.
Въпреки тъмнината Гейб го улови във въздуха. Малъри дочу вече познатото й дрънчене на белезници. Нейните собствени китки бяха стегнати с белезниците така, че се врязваха в нежната й кожа. Краката й бяха овързани с лейкопласт за краката на стола. Тя седеше безпомощна и не можеше да се намеси… или можеше?
Когато я беше учил на самоотбрана, Гейб й бе показал как да използва всяко оръжие на разположение, а в момента краката на стола, върху който седеше, представляваха най-близкото възможно оръжие. Тя трябваше да действа… веднага… ако искаше да го спаси.
С примряло от страх сърце, Малъри изнесе тежестта си напред, с мъка се изправи на крака и със задната част на стола прасна с всички сили нападателя си в колената. Оръжието гръмна, от което ушите й писнаха, а в носа я удари острата миризма на бездимен барут. Сви се уплашено, очаквайки куршумът да раздере плътта й.
Дори не видя Гейб да се движи. В един миг той стоеше пред нея, в следващия я изнасяше заедно със стола от къщата. Отвътре се чу шум от блъскане. Гейб дърпаше лейкопласта, с който бе овързана за стола.
— Бягай! — каза й той, щом я освободи.
Но тя не беше направила и една крачка, когато блъскането стихна и една висока тъмна фигура се появи в рамката на вратата залитайки. Задавеният писък секна в гърлото на Малъри. Помисли си, че другото ченге идва да ги пипне, но после веднага разпозна колегата на баща си.
— Наложи се да му счупя врата — задъхано изрече Себастиан. — Бореше се като самия дявол.
Гейб се оглеждаше наоколо, сякаш е загубил нещо.
— Кучи син — тихо изруга той. — Къде отиде другият?
Другото ченге, досети се Малъри. Ръцете й все още бяха приковани с белезници зад гърба. Тя някак си успя да се облегне на стената и да огледа тъмния бряг, търсейки следи от Клемънс. Игличките на страха боцкаха краката и ръцете й.
— Трябва да е избягал — предположи Себастиан.
Около къщичката цареше тишина.
— Заведи Малъри вътре — нареди Гейб, доверявайки я на своя колега. — Набери 911. Аз отивам да намеря Хелън. Къде я остави?
Мама! Малъри изведнъж ужасно се изплаши за майка си.
— Ние сме тук — чу се глас, донесен от вятъра. Хелън притича нагоре по стълбичките на верандата, а приятелката й Лийла я следваше по петите. Прегърна Малъри и здраво я притисна към себе си.
— Мъничката ми — извика тя, — добре ли си?
Малъри се олюля в ръцете на майка си и изпита огромно облекчение, усещайки сладкото й ухание и успокоителната й прегръдка.
— Имам главоболие — призна тя.
— Вече всичко е наред — загука Хелън. — Татко и Себастиан те спасиха.
— Да се върнем вътре в къщата — каза Гейб, явно загрижен заради лошия тип, който бе на свобода.
— Видяхме как един мъж изтича във водата — обади се Лийла, която все още се задъхваше. — После чухме изстрел. Всички добре ли сте?
— Почти всички — сухо отвърна Себастиан.
Когато Хелън помогна на Малъри да влезе обратно в къщичката, стана ясно какво имаше предвид той. Макар че вътре беше тъмно, нямаше как да не забележат тялото на втория мъж, както бе проснато насред пода с неестествено извита на една страна глава.
— Затвори си очите — каза Хелън и обърна дъщеря си с гръб към трупа. — Лийла, можеш ли да намериш ключовете за тези белезници?
Лийла се надвеси разтреперана над мъртвеца и измъкна връзка ключове. Само след секунда Малъри разтриваше изтръпналите си ръце.
— Себастиан, хайде, обади се по телефона — каза Гейб. След малко приятелят му остави слушалката.
— Не става, сър. Линията е прерязана.
— Аз имам мобилен телефон — предложи Хелън и затършува в чантичката си. — Сигналът е слаб — добави тя и подаде телефона на Гейб.
Той го взе и натисна три бутона. Един писклив глас наруши тишината.
— Деветстотин и единайсет. Спешен случай ли имате?
С безизразен глас, Гейб направи кратко резюме на случилите се току-що събития. Докато си ги припомняше, Малъри усети как силите я напускат напълно и краката й се подгъват. Щеше да събори майка си на пода, ако веднага не намереше място да седне. Тъмните стени на къщата се люлееха около нея и всеки миг щеше да повърне.