Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
ТРИНАДЕСЕТ
входът за Амбулаторията на затвора се намираше в опасна близост до Префектурата, но Мадлин се надяваше, че хаосът, който все още владееше площада от другата страна на сградата, щеше да попречи да ги забележат. Тя и Хал чакаха на ъгъла на отсрещната улица и използваха витрината на един магазин за порцелан за прикритие от погледите на пазачите на затвора. Дори в този момент, когато навсякъде тичаха хора, пазачите можеше да забележат, ако някой проявеше твърде голям интерес към разположението им пред портата.
Вратата на Амбулаторията беше вдадена в черната каменна стена и не беше толкова голяма като основната порта, но въпреки това беше внушителна и пред нея непрекъснато дежуреха четирима униформени пазачи с пушки. Мадлин приглади реверите на заетото полицейско сако; беше махнала нашивките и сега то представляваше обикновен тъмен жакет. Със сивата си рокля и закриващия скъсания ръкав жакет, можеше да мине за съвсем прилична медицинска сестра. Знаеше, че има килии и за жени-престъпници; щом влезеха, можеше да успее да се сдобие с униформа на жена-надзирател и оттам и с по-голяма свобода в издирването, но предварителното планиране беше безсмислено, доколкото не знаеше с какво ще се сблъскат зад тези врати. Забеляза с раздразнение, че ръцете й треперят. Винаги получаваше сценична треска преди най-добрите си изпълнения.
Хал крачеше наблизо, видимо неспокоен, но поне не се опитваше да завързва разговор с нея. Беше му признателна за това. Видя Кюзар, който се връщаше и се протегна в очакване, поемайки дълбоко дъх за да се успокои. Винаги беше най-неприятно точно преди да се вдигне завесата.
Кюзар навлезе още малко в алеята и измъкна изпод палтото си пакет, увит в амбалажна хартия.
— Ето. — Той го подаде внимателно на Мадлин. — Запомни ли всичко?
— Да. четвърт капачка за дървена врата, цяла за стоманена, поне четири за външна стена от камък и хоросан и цял ковчег за носеща стена, защото ще ми е необходим, ако сложа от това на такава стена — Тя погледна към Хал — Може ли да сложим това във вашата чанта, Докторе?
Хал кимна дълбокомислено.
— Предполагам така ще е най-умно. Ако ви претърсят…
— Ще бъде гибелно.
Тя изчака Хал да отвори чантата си и да извади горната кора с инструменти, за може внимателно да положи вътре малкия пакет.
Кюзар наблюдаваше Хал съсредоточено, след което каза на Мадлин:
— Донесох ти и това, в случай че ти потрябва.
Той й подаде шестзаряден револвер и малка метална касетка с допълнителни патрони.
Мадлин го провери автоматично, за да се увери, че е правилно зареден, след което понечи да го пъхне в чантата. Кюзар се изкашля рязко.
Мадлин разбра какво означава това и поклати категорично глава.
— Не мога за нося пистолет в джоба си в затвора. Те познават Доктор Хал и знаят, че разследва за Префектурата. Ако го намерят в неговата чанта, най много да му го отнемат.
Хал гледаше в посока на затвора.
— Боя се, че репутацията ми няма да допринесе никому никаква полза след всичко това — той отново я погледна — Но смятам да се тревожа за това после.
Мадлин се поколеба. Имаше още нещо, което не можеше да рискува да внесе в затвора в джоба си. Беше дала торбата с двете неработещи сфери на Кюзар, за да ги отнесе в тайника в склада. Активната, тази, за която знаеше, че е била създадена с помощта на Арисилд, беше увита в носната й кърпа и понастоящем тежеше в джоба на сакото й. И логиката, и инстинктът й казваха да я вземе със себе си. Инстинкт на вещица, помисли си Мадлин. Но не винаги си струваше да се вслушва в него, щом не беше такава. Логиката и нещо, което тя смяташе за инстинкт на артист, и казваха да се довери на Хал.
Тя извади сферата от джоба си, внимателно, усещайки с пръсти леката вибрация, и я положи в чантата.
— Какво е това? — попита намръщено Хал.
Кюзар също гледаше озадачено. Доколкото го познаваше, той беше положил торбата в тайника без да я отваря. А доколкото Кюзар познаваше Никола, нищо чудно да се е побоял, че в торбата е главата на Конт Монтес, помисли си Мадлин. Тя обясни:
— Това е магически уред, който може да ни помогне, ако се натъкнем на още ходещи статуи или друга магия.
— Аха. — Хал звучеше облекчен — Как се използва?
Добър въпрос, помисли си кисело Мадлин.
— Не знам. Работи сам.
Лицето на Хал изразяваше недоверие и Кюзар извърна красноречив поглед; Мадлин не обърна внимание и на двамата. Каза:
— Може ли аз да нося чантата ви, Докторе? Надзирателите ви познават, но на мен ми е нужно нещо, което да ми вдъхва увереност.