Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Майко — каза Фаолайн и млъкна, изненадана от самата себе си. За първи път се бе обърнала по този начин към Егвийн. Пое си дълбоко дъх и продължи: — Майко, сигурно ви е много трудно да ни повярвате, след като така и не сме държали в ръцете си Клетвената палка, но…
— Бих предпочела да престанете да повдигате този въпрос — каза Егвийн. Хубаво беше да е предпазлива, но не можеше да си позволи да отказва всяко предложение за помощ поради страх от заговори. — Нима смятате, че всички вярват на Айез Седай заради Трите клетви? Хората, които познават Айез Седай, много добре знаят, че една Айез Седай може да преобърне истината наопаки, стига да реши. Аз лично смятам, че Трите клетви вредят толкова, колкото и помагат, ако не и повече. Ще ви вярвам, докато не разбера, че сте ме излъгали, и ще ви се доверявам, докато не покажете, че не заслужавате доверието ми. Както е между всички други хора. — Като си помислиш, Клетвите наистина не променяха нищо. Човек все пак трябваше да приеме една Сестра на доверие. Клетвите просто караха хората да бъдат още повече нащрек, чудейки се дали и как точно ги манипулират. — И още нещо. Вие двете наистина сте Айез Седай. Не желая повече да чувам, че трябва да бъдете изпитвани или да държите Клетвената палка, или каквото и да е там. Предостатъчно е, че ще се наложи да понесете тези глупости, за да ги повтаряте непрекъснато като папагали. Ясно ли се изразих?
Двете жени измърмориха припряно, че са я разбрали, след което се изгледаха продължително. Този път по-нерешителната беше Фаолайн. Най-сетне Теодрин коленичи до стола на Егвийн и целуна пръстена й.
— Под взора на Светлината и в името на своята надежда за спасение и за прерождение аз, Теодрин Дабай, се заклевам във вярност към теб, Егвийн ал-Вийр, да ти служа вярно и да ти се подчинявам с цената на живота и честта си. — И вдигна въпросителен поглед към Егвийн.
Единственото, което остана на Егвийн, бе да кимне. Това не беше част от ритуала за една Айез Седай — така един благородник се заклеваше на своя владетел. Дори някои владетели не приемаха толкова силна клетва. И все пак веднага щом Теодрин се изправи с усмивка на облекчение, Фаолайн зае нейното място.
— Под взора на Светлината и в името на своята надежда за спасение и за прерождение аз, Фаолайн Оранде…
Всичко, което тя можеше да пожелае, и много повече.
— Майко, остава открит въпросът за моето наказание. За това, което ви казах — че не ви обичам. Сама ще си го определя, ако пожелаете, но правото е ваше. — Гласът й беше непреклонен като стойката й, без капка боязън. Изглеждаше готова да се пребори с лъв. Не само готова, но и нетърпелива.
Егвийн прехапа устни и почти се изсмя. Може би щяха да го приемат за хлъцване. Колкото и да твърдяха, че все още не са истински Айез Седай, Фаолайн току-що бе доказала, че напълно заслужава титлата. Понякога Сестрите сами си налагаха наказания, за да поддържат подходящото равновесие между своята гордост и унижението си — това равновесие уж се ценеше високо и то бе единствената изтъквана причина, — но определено никоя не търсеше да й бъде наложено. Наказанието, наложено от други, можеше да се окаже много жестоко, а Амирлин уж трябваше да е по-сурова дори от Аджите. Така или иначе обаче, много Сестри високомерно се покоряваха пред по-висшата воля на Айез Седай, в надменен израз на своята липса на надменност. Гордостта от унижението, както го наричаше Сюан. Хрумна й дали да не накара жената пред нея да изяде половин калъп сапун, просто за да види физиономията й — Фаолайн наистина имаше долен език, — но вместо това…
— Не налагам наказания затова, че ми е казана истината, дъще. Или затова, че някоя не ме харесва. Можеш да не ме харесваш с цялото си сърце, стига да спазиш клетвата си. Точно тази клетва никой освен Мраколюбец не можеше да наруши. И все пак винаги се намираха начини да заобиколиш нещо. Но и тънките пръчки са по-добре от нищо, когато се пазиш от мечка.
Очите на Фаолайн се разшириха и Егвийн с въздишка й даде знак да стане. Ако местата им бяха разменени, Фаолайн сто на сто щеше да я накаже.
— За начало ви възлагам две задачи, дъщери — продължи Егвийн.
Те я изслушаха внимателно, Фаолайн без да примигне дори, а Теодрин — опряла замислено пръст на устните си, и този път, след като ги освободи, казаха в хор: „Както заповядате, майко“ и приклекнаха.
Доброто настроение на Егвийн обаче бързо отшумя, защото веднага щом Теодрин и Фаолайн си отидоха, дойде Мери с подноса със закуската и когато Егвийн й поблагодари за торбичката с благовонията, каза само: „Намерих няколко свободни минути, майко.“ Ако се съдеше по изражението й, това можеше да е обвинение или защото Егвийн й създава твърде много работа, или защото самата Егвийн не работи достатъчно. Съвсем неприятна подправка за плодовата каша, която й бе донесла. Колкото до това, физиономията й можеше да направи ментовия чай кисел и топлата хрупкава кифла твърда като камък. Егвийн я отпрати преди да се захване с храната. Чаят все едно се оказа слаб. Чаят беше едно от нещата, които започваха да не стигат.