Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Бележката под мастилницата също не се оказа особено добра подправка. „Нищо интересно в съня“, гласеше ситният почерк на Сюан. Значи Сюан също бе посетила Тел-айеран-риод — големи усилия полагаше да шпионира там. Беше все едно дали бе търсила някаква следа от Могедиен, въпреки че това щеше да бъде безумно глупаво, или нещо друго. Нищото си беше нищо.
Егвийн направи гримаса и не толкова заради „нищо“-то. Посещението на Сюан в Тел-айеран-риод през нощта означаваше визита на Леане днес, с оплакване. На Сюан категорично й беше забранено да посяга към някой от съновните тер-ангреали, особено след като се беше опитала да научи част от останалите Сестри за Света на сънищата. И не толкова защото не знаеше много повече от тях, нито защото малко от Сестрите вярваха, че се нуждаят от учителка, за да научат каквото и да е, а защото езикът на Сюан беше груб като дърводелска пила и много несдържан. Обикновено успяваше да сдържа нервите си, но само две избухвания с крясъци и размахване на юмрук, и щеше да има късмет, ако само й забраняха да посяга към тер-ангреала. На Леане обаче й го даваха всеки път, когато поискаше, и много често Сюан го използваше тайно. Това всъщност бе една от малкото съществени връзки между двете: и двете щяха да прескачат в Тел-айеран-риод всяка нощ, стига да можеха.
С гримаса, Егвийн преля съвсем тънка искрица на Огън, за да подпали крайчеца на пергамента, и го задържа между пръстите си, докато пламъчето почти не ги опари. Не можеше да остави нищо, което да се намери от някоя, по-веща във вещите й, за да докладва там, където уликата може да събуди подозрения.
Почти беше привършила със закуската и все още беше сама, а това не беше обичайно. Шериам като нищо можеше да я отбягва, но Сюан вече трябваше да се е появила. Тя лапна последната хапка от кифлата и отпи още една глътка от редкия чай, след което се надигна да я потърси — и точно тогава обектът на интереса й се шмугна в шатрата. Ако Сюан имаше опашка, в този момент сигурно щеше да я размаха.
— Къде беше? — попита Егвийн настойчиво, като бързо запреде преграда срещу подслушване.
— Елдин ме забави — изръмжа Сюан и се свлече на едно от столчетата. — Тая още си въобразява, че ще измъкне амирлинските очи и уши от ръцете ми. Никоя няма да го постигне! Никоя!
Когато Сюан се бе появила в Салидар като усмирена и бегълка, свалена от поста си жена, за която светът мислеше, че е загинала, Сестрите спокойно можеха да не й позволят да остане, ако не беше обстоятелството, че тя познаваше не само цялата мрежа от очи и уши на Амирлинския трон, но също така и на Синята Аджа, която бе ръководила преди да бъде издигната до шарфа. Това й беше осигурило известно влияние, също както мрежата от агенти на Леане в Тар Валон. Пристигането на Елдин Камен мост, която бе заела нейното място с очите и ушите на Сините, бе променило положението на Сюан. Елдин беше побесняла, че донесенията от шепата агенти на Сините, до които Сюан бе успяла да се добере, бяха предадени на жени извън нейната Аджа. Това, че бе разкрит постът на самата Елдин, сигурно го знаеха само две-три жени от Сините, — я гневеше почти до припадък. Тя не само си беше измъкнала със зъби и нокти контрола върху мрежата на Сините, не само беше нахокала Сюан с глас, който можеше да се чуе на цяла миля, ами и за малко да стисне Сюан за гърлото и да я удуши. Елдин бе родом от едно андорско рударско село в Мъгливите планини и разправяха, че носът й бил крив от бой с юмруци още от когато била момиче. Действията на Елдин бяха накарали доста други да се замислят.
Егвийн избута подноса със закуската настрани.
— Елдин няма да ти отнеме мрежата, Сюан, нито никоя друга. — Когато Елдин бе изявила претенции за очите и ушите на Сините, други бяха помислили, че Сините не бива да получат и тези на Амирлин. Никоя не бе предложила те да останат под контрола на Егвийн. Съветът трябваше да разполага с тях. Така казваха Романда и Лелейн. Всяка от тях се надяваше да ги оглави, разбира се, да стане тази, при която донесенията стигат първи, защото да си първата, до която стигат знанията, си имаше предимства. Елдин смяташе, че тези агенти трябва да се добавят към мрежата на Сините, тъй като Сюан беше Синя. Шериам поне беше доволна просто да й се връчват всички донесения, които Сюан получаваше. Както ставаше обикновено. — Не могат да те принудят да предадеш връзките си.