Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Не съм го правила от два дни…
Намекът увеличи още повече възбудата му.
— Мога ли да помогна с нещо? — попита той, вплел пръсти в русата коприна на косите й.
— Чакай да видя — отвърна тя, сякаш наистина имаше нужда от проверка.
Отдръпна се леко назад, ръцете й започнаха да се спускат надолу, минаха през гърдите му, край токата на колана, след това още по-надолу и се спряха на явната издутина под меката кожа на панталоните му.
— Ммм… чудесен е…
— Радвам се, че го одобряваш — отвърна с усмивка той. — Ще имаш ли нужда да го… премериш?
— Изглежда напълно приемлив — каза тя, докато пръстите и го опипваха, с което допринесоха за допълнителното увеличаване на размерите му.
— Олекна ми — измърмори той, широко усмихнат. В този момент дъхът му секна, защото тя опитно стисна самото му връхче.
След като започна отново да диша, Джони отвори очи и в съзнанието му нахлу действителността. Взе я на ръце, отнесе я до леглото и внимателно я постави върху копринената кувертюра.
— Не съм ти дала разрешително — каза тихо тя. Зелените й очи светеха като огънчета, бялата й нощница и кадифена роба се бяха надиплили край нея.
— Нима? — възкликна Джони, разкопчавайки колана си. — Мислиш ли, че това може да ме спре?
— Мислех, че евентуално би могло… — В думите й се долавяше кокетство.
— Нали знаеш, че нямам нужните обноски — заяви прямо той, след което добави с усмивка: — Очаквам горещо и влажно посрещане. Може ли да разчитам на теб да го направиш?
Бедрата й се раздвижиха леко в отговор на въпроса му. Когато Джони Кари седна в леглото, за да събуе ботушите си, бавно вдигащата се роба и нощница разкриха пред погледа му златистия хълм между краката.
Младият мъж се пресегна и постави широката си длан върху копринените къдрици — собственически жест, който беше станал така естествен за него, както дишането.
— Не си отивай — каза тихо той, — ще се държа както трябва с теб.
— Ти си ранен — надигна се тя, забелязала раната на ръката му.
— Драскотина от сбиване в кръчмата, нищо повече. Можеш да се погрижиш за нея после.
— Сигурен ли си?
С леки кръгови движения ръката му слизаше бавно надолу, докато въпросите секнаха, потушени от все по-силно разгарящата се възбуда.
— Дали някога ще мога да ти се наситя? — прошепна Елизабет. Бурното желание покоряваше тялото й, очите й не можеха да се откъснат от мускулестия му торс.
Погледът й се спуска надолу по силната му ръка и се спря на дланта и дългите му пръсти, които я държаха в плен.
— Не — отвърна без колебание Джони. — Никога.
Миг по-късно ботушите му паднаха на пода, последвани от кожените му панталони, и той я повдигна, така че да може да я съблече.
— Целуни ме — невинно каза тя и вдигна към него лице.
И той я целуна с цялата си нежност, докато се бореше със закопчалката на роклята й.
— Още — прошепна Елизабет ниско и дрезгаво.
— Ей сега — отвърна Джони.
И той пъргаво разкопча роклята й, докато тя се опитваше да го целуне. Свали тежкия плат от раменете й и грациозно се изплъзна от ръцете й, когато тя се опита да го придърпа към себе си. Когато и нощницата й се свлече все така бързо, той престана да я отбягва. Устните му отново бяха на нейно разположение, тя отново можеше да се притиска до силното му тяло. Въздишката, породена от удоволствието й, се плъзна надолу по шията му.
Тя егоистично искаше да разполага с първичната му мъжка сила, споменът за отсъствието му все още не я напускаше. Искаше й се да го изпие, да го погълне, искаше да се съсредоточи върху чисто физическите усещания, за да прогони напълно това, което бе останало от двата дни, прекарани в притеснения и страх.
— Докосвай ме навсякъде — рече тихо тя.
— За да си сигурна, че съм се върнал… — прошепна Джони, без да се отделя от сладостта на полуотворената й уста.
— За да мога да те задържа при себе си… — В задъхания й глас се долавяше съблазън.
И той й даде това, което искаше, разбирайки я добре, защото неговото собствено желание също ставаше неудържимо.
— Успя ли да ме почувстваш вече? — прошепна той, без да откъсва поглед от лицето й, разбрал предварително отговора от израза на очите й.
— Радвам се, че се прибра вкъщи. — В гласа й звучеше страстта.
— А сега разтвори крака — усмихна се похотливо усмивка Джони — и аз ще ти покажа колко съм доволен, че съм си у дома.
Той продължи да я целува още известно време, изгаряйки я със собствената си силна страст.
— Мога да усетя мириса на рая… съвсем близко е… подобен на кокосов орех — прошепна тя.
— Ммм — измърка той, оставяйки с език топла следа по пълната й сочна долна устна. — Моят рай има вкус по-скоро на… скарида.