Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Не след дълго хората на Кари бяха вече по конете. Ранените също бяха качени. По някакво чудо никой от клана не бе убит. Защитата на замъка не беше от най-ожесточените, тъй като братята Греъм се бяха опитали да се измъкнат.
Голямата група конници се раздели отново на Картър Бар и пое по различни маршрути обратния път към Рейвънсби. Джони пристигна в Голдихаус малко след смрачаване. Приближи тихо до къщата откъм задния вход, изми се в конюшнята, където остави връхната кожена куртка и меча си, за да бъдат изчистени от кръвта по тях. Когато влезе във вестибюла, беше посрещнат от Манроу, който бе разбрал за пристигането му от Кинмънт. Джони му даде знак с ръка да мълчи.
— Кажи на мисис Райд да ни изпрати вечерята горе след един час — каза той на Данкайл Уили, — а аз отивам сам да известя лейди Елизабет за завръщането си.
Джони кимна на Манроу да го последва в кабинета му и затвори вратата след него.
— Утре ще ти разкажа всичко с подробности. Елизабет ме чака, но първо исках да ти благодаря, че остана и се погрижи за нея. Как е тя?
— Ще се почувства прекрасно сега, след като се върна. Почти като едно цяло — добави с усмивка той. — Трябва да превържеш ръката си.
Джони хвърли поглед към разсечената си риза и дълбоката рана на дясната си ръка.
— Дреболия. Хората на Греъм почти спряха да се бият, щом братята се опитаха да се измъкнат. Не че съм очаквал нещо друго. Но сигурно си чул, че Матю е жив. Истински срам.
— Кинмънт ми каза, че бил в Карлисъл.
— Вероятно, а може вече да е на път за Редсдейл Форисг. Предполагам, че ще остане в Карлисъл, защото това е едно от английските гарнизонни укрепления. Пратил съм хора там, за да го открият. Обещах на Елизабет да се върна след два дни, така че ето ме тук, но не за дълго.
— Естествено, не можеш да го оставиш да си живее.
— Не.
Джони нямаше да се успокои, докато не убиеше Матю Греъм.
— Непременно ли ти трябва да направиш това? Изпрати някой друг.
Господарят на Рейвънсби погледна братовчед си изпод притворените си клепачи и се усмихна леко.
— Той е мой.
— Недей да рискуваш живота си заради него.
— Нямам такова намерение. — Джони отново се усмихна, този път от усмивката му лъхаше топлота. — Все пак благодаря ти за загрижеността.
— Кога ще потеглиш?
— Когато получа съобщение от Адам. Вероятно след три-четири дни.
— Да не те задържам повече — предложи великодушно Манроу и посочи към вратата. — Елизабет ще се зарадва, че си се прибрал.
— Бих прекосил света, за да се върна при нея — прошепна Джони.
— Ще трябва да й го кажеш — каза Манроу. — Тя си поплака доста.
— Това е заради бебето… доста е изплашена напоследък.
— Или на психическа основа. Все пак можеше да те убият.
— Тогава щеше да се наложи да пътувам от другия свят, за да бъда с нея.
Манроу хвърли бърз поглед към братовчед си, размишлявайки над дълбоките промени в способността му да обича, станали с него през последните месеци.
— Ако на земята има някой, способен да извърши това пътешествие — тихо рече той, — то това несъмнено си ти.
— Дяволски си прав — отвърна с усмивка Джони. — Нека да не си говорим за неприятни неща. Върнах се невредим, или почти невредим, и най-красивата жена на света ме очаква горе. Трябва бързо да се преоблека, така че лека нощ.
Едната му вежда се вдигна закачливо.
— Ще се видим утре към обяд.
Когато влезе в стаята, Елизабет седеше край огъня, загърната в тъмносиня кадифена роба. Косата й изглеждаше златна от отблясъците на огъня. Тя се изправи и с щастлив вик се спусна към него. Тежкото кадифе се развя като крила след нея.
Джони я достигна с няколко скока, толкова зарадван при вида й, че се чудеше как изобщо бе живял, преди да я срещне. Младата жена се хвърли в обятията му, а той я притисна към себе си.
— Прекалено дълго стоя в Джедбърг — оплака се тя, когато мъжът й внимателно я пусна на земята, но усмивката й бе ослепителна.
— Ще го компенсирам — отвърна безсрамно той, обгърнал с ръце кръста й.
— Нима мислиш, че така лесно мога да бъда успокоена? — попита го закачливо тя.
— Знам, че лесно можеш да бъдеш успокоена. — Усмивката му беше изкусителна. Той я притисна към себе си, така че Елизабет успя да го почувства добре.
— Станала съм ненаситна, откакто те познавам — промълви тя.
Тялото й незабавно бе откликнало на допира.
— Прекрасно качество за една съпруга — прошепна Джони, движейки ръцете си по кадифената й рокля. — Покажи ми…
Тя повдигна глава, придърпа с малките си длани лицето му и го целуна дълго и страстно. След това прошепна, без да отделя устни от неговите: