Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
На 28 май, в четвъртък, се появява нова обява, от която нелегалните дейци, които укриват атентаторите, научават какво всъщност знае полицията. А то не е мал-ко. На местопрестъплението атентаторите оставят твърде много улики и почти всяка от тях би могла да насочи полицията по следите им.
„След атентата единият от престъпниците побягва по булевард «Кирхмайер» и улица «На Колинске» към улица «На Запалчи» и влиза в колбасарския магазин на Франтишек Браунер. Оттук след няколко изстрела продължава по улица «На Запалчи» към улица «В Холешовичках», навярно по посока към града. Вторият престъпник, мъж със среден ръст, слаб, с тъмни дрехи и черна шапка, избягва с велосипед по булевард «Кирхмайер» по посока на квартал «Стара Либен».
Престъпникът, който е избягал по булевард «Кирхмайер» и улица «На Колинске», е описан по следния начин: висок 160–162 см, с широки рамене, набит, пълно, закръглено и обгоряло лице, широка уста с обърнати устни, тъмна, сресана назад коса, на възраст 30–36 години, облечен с тъмни, по-точно тъмнокафяви дрехи със светли райета, с кафяви обувки, без шапка.
Един от престъпниците е оставил на мястото светло-бежов шлифер със светли копчета. И двамата са имали тъмнокафяви чанти, намерени на местопрестъплението.
В една от чантите е имало износена бежова шапка от камилска вълна с кръгъл жълтосин етикет на магазин «Белият лебед». Избягалият е оставил близо до местопрестъплението дамски велосипед марка «Мото-вело Й. Кръчмар Теплице» с фабричен номер 40 363…“
Следва подробно описание на цвета на велосипеда, калъфката за инструменти, помпата за гумите и чантата, окачена на кормилото. Всички намерени уличаващи предмети още същия ден са изложени във витрината на магазин „Бата“ на Вацлавския площад с указания как да бъдат предадени заподозрените срещу наградата от десет милиона крони.
Следващите разпореждания, разлепени по ъглите на улиците, са вече подписани от приемника на Хайдрих генерал-полковникът от полицията и SS обергрупенфюрера Далюге, в които той заплашва, че ще бъдат безмилостно разстреляни всички, които до събота в полунощ, 30 май 1942 г., не се регистрират, както и тези, които укриват нерегистрирани лица.
Това е сериозна заплаха. Въпреки всичко и двамата атентатори се загубват в пражките улици и никой от четирите и половина хиляди немци със сивозелени и черни униформи, призовани светкавично в Чехословакия, не открива ни най-малка следа. При това Ян Кубиш, един от атентаторите, е имал кървава рана на лицето, а с едното око не виждал. Въпреки това той успява да се качи на велосипеда, да мине покрай болницата, да се спусне от височината към Либен и да се укрие у Новакови. По-късно го преглежда лекар.
Габчик оставя велосипеда до оградата заедно с чантата си и тръгва пеш към Прага. Стига чак в Старе место до жилището на Сватошови, където се преоблича, и тръгва да търси другаря си, който междувременно се прехвърля от квартал „Либен“ в квартал „Дейвице“, където привечер на 28 май се явява в дома на професор Огоун. Той е облечен с измачкана железничарска униформа и прикрива лицето си заради раненото око с носна кърпичка. Нелегалната организация поема грижата за Кубиш и Габчик и им осигурява скривалище отначало в различни квартири, а по-късно в криптата на църквата „Кирил и Методий“ на улица „Реслова“.
Още първата нощ след атентата немците устройват голяма полицейска хайка. Претърсени са улици, жилища, обискирани са към три хиляди души, но нито следа от атентаторите. Не помагат нито демонстрацията на сила, нито заплахите, замислени от К. X. Франк и Курт Далюге. Из улиците на Прага се движат заплашително бронираните машини на повиканите набързо полицейски батальони. Не помага дори и удвоената награда — двадесет милиона крони на ръка на доносчика, който би насочил гестапо по следите на атентаторите.
Екзекуциите продължават. В лапите на нацистите попадат много патриоти, сред които писателят Ванчура и арестуваният министър-председател на протекторатното правителство Елиаш. Но и това не сломява решителността на чешките граждани, решили да оказват мълчалива съпротива. Както Химлер, така и членовете на комисията по разследването начело с шефа на криминалната полиция на Райха Небе започват да се боят, че не ще успеят да проникнат в крепостта на солидарността, и решават да предприемат още по-сурови санкции.
Хайдрих умира от раните си, за които лекарите се произнасят, че са леки. В Берлин подготвят изненада, която дословно разтърси целия цивилизован свят — Хитлер нареди да се изравни със земята незначителното селище Лидице край Кладно и да бъде разстреляно населението.