Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Хюго? Ако бях на нейно място, щях ли да се възкача на небесата? — („Внимавай, шефе! Той ще те отнесе на потока и ще измие греховете ти с вода.“) „Ако поиска, защо да не му позволя?“
— Не зная със сигурност — отвърна проповедникът. — Не познавах господин Смит толкова добре. Но неведоми са пътищата Господни. Изглежда, Той ти е дал втори шанс. А Господ винаги знае какво прави.
— Благодаря ти, Хюго. Мисля, че това наистина е Негово дело, и ще се постарая да го оправдая. — Тя въздъхна. — Но не е лесно. Опитвам се да постъпвам така, както би постъпила Юнис. Поне да оправдая втория шанс, който тя ми даде. И мисля, че се досещам какво би направила сега. — Тя се огледа. — Не зная какви са били чувствата ви към нея, но ми се струва, че вие четиримата — включвам и Антон — сте били най-близките й приятели, поне в моята компания. Очевидно сте я познавали по-добре, отколкото съм си мислел. Том?
— Да, Юнис?
— Целувал ли си я някога?
Шофьорът я погледна изненадано.
— Да… Джоан Юнис.
— С което искаш да кажеш, че Юнис никога не би задала подобен въпрос, а щеше да направи това, което й подсказва сърцето. Аз го искам, Том, но се страхувам. Не съм свикнала да бъда момиче. — Тя внезапно скочи, улови го за ръцете и го дръпна.
Том бавно се изправи. Тя положи ръце на раменете му, повдигна лице и… зачака.
Той въздъхна, намръщи се, притисна я бавно и я целуна. („Сестрице, той може и по-добре.“) „Ще го направи. Сега е изплашен, бедният.“ Джоан свали ръце, прошепна едва чуто: „Благодаря ти, Том“ и…
… се приближи към Фред. Той също я гледаше малко изплашено, но се изправи. „Юнис, какво ще кажеш за Фред? Любовна или майчинска?“ („Късно е, сестрице!“) Фред я прегърна с неочаквана сила и впи устни в нейните. Страстна и кратка целувка. Той пръв се освободи от обятията й и отстъпи, разтреперан.
„Юнис? Какво беше това? Не ме предупреди.“ („Пропуснала съм. По-късно, миличка. Забави топката и кажи три пъти «ом мани падме», за да си сигурна, че ще си невинно дете в обятията на отец Хюго.“)
Джоан бавно заобиколи масата, изправи се пред Хюго и зачака. Той стана от столчето и я погледна от високо. Тя се доближи и положи ръце на гърдите му, вдигна глава и притвори очи.
Хюго я прегърна внимателно. „Божичко, Юнис, ако ни стисне с цялата си сила, ще ни скърши на две!“
(„Никога няма да го направи, сестрице, той е най-внимателният мъж на света.“)
Устните му докосната нейните, сякаш в израз на нежна благословия. Целувката приключи още щом бе започнала, но тя остана още известно време в прегръдката му.
— Хюго? Когато се молиш за нея довечера, ще добавиш ли и една молитва за мен? Може да не я заслужавам, но се нуждая от нея.
— Ще го направя, Юнис. — Той внимателно отстъпи назад и бавно седна. („Гейм, сет и мач за теб, сестрице. Как ще го кръстиш?“) „«Юнис», разбира се!“ („Дори и ако е момче?“) „Ако е момче, ще го нарека Джейкъб Ю. — от Юнис — Смит.“ („„Йохан Ю. Смит» не е ли по-добре?“) „Аз спечелих облога, така че млъквай. Чакай, какво беше това за Фред?“ („Няма да повярваш.“) „Вече вярвам на всичко. Добре де, нека бъде по-късно.“ — Фред, има ли вино в тази бутилка? Хюго, ще отвориш ли друга? Имам нужда, малко съм разтреперана.
— Разбира се, Юнис. Фред, подай ми бутилката.
— Ще хапна още малко, надявам се и вие. Том, още ли съм „Юнис“? Или съм някоя уличница, която не знае как трябва да се държи една изискана дама?
— Да, Юнис. Искам да кажа, не, Юнис. О, по дяволите!
Тя го потупа по ръката.
— Това бе най-милият комплимент досега, Том. Никога не би посмял да кажеш „по дяволите“ в присъствието на „госпожица Смит“, но знаеш, че Юнис — Джоан Юнис — е обикновен човек като теб. — Тя огледа останалите. — Имате ли представа колко е хубаво да те докосват? Гледали ли сте как се гушкат котенцата? От близо четвърт век никой не ме беше целувал. И като изключим обичайните ръкостискания — никой не ме беше докосвал. Ако не броим лекарите и сестрите. Приятели — мили приятели, — вие ме върнахте сред хората с вашите целувки. Толкова съм благодарна на Юнис — на Юнис Бранка, — че ви е целунала преди мен и е спечелила приятелството ви — вашата любов? Така ми се струва. Том, кажи ми нещо. Трябва да зная всичко. Юнис целувала ли се е и с Антон? — („Шефе, нищо няма да ти разкажа, докато не останем насаме!“) „Не питах теб, мила!“
— Е, кой ще ми каже? Или въпросът е неудобен?
— Ами, екипът се менеше непрестанно — заговори Финчли. — Бил съм с Фред, а Малчо с Дабровски и така нататък. Юнис се отнасяше с всички ни еднакво. Но не си мисли нищо лошо за…
— Не си мисля!
— … защото нямаше нищо лошо. Тя беше мила, дружелюбна и… добра. И беше готова да целуне всеки от нас просто от…