Странник в странна страна
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странник в странна страна». Краткое содержание книги:
Снимката в това писмо не изискваше от въображението обичайните усилия, а направо нови висоти.
— Шефе, погледни! Нали ти казах какво ще стане!
Джубал прочете ръкописния текст.
— Да, тя определено знае какво иска. А Майк какво каза?
— Не съм му давала писмото.
Джубал се взря и в снимката.
— В моята младост наричахме такива жени „маце-убиец“. Няма съмнение за половата й принадлежност, нито за акробатичните й способности. Но защо я показваш на мен? Виждал съм и по-хубави.
— А какво да правя? Писмото е достатъчно гадно… Но тази отвратителна снимка! Да я скъсам ли?
— Какво пишеше на плика?
— Само нашия и нейния адрес.
— И как е адресирано?
— „Господин Валънтайн Майкъл Смит, Човека от…“
— Охо! Значи не е за тебе.
— Естествено…
— Я да си изясним нещо. Нито си му майка, нито гувернантка. Ако Майк иска да чете всичко, негова си работа.
— Да, чете повечето реклами. Но не искам да гледа мръсотии! Той е толкова невинен.
— Тъй ли било? А колко човека уби досега?
Джил само го погледна нещастно и Джубал продължи:
— Щом искаш да му помогнеш, съсредоточи се в едно — внуши му, че на убийствата се гледа с крайно неодобрение в нашето общество. Иначе доста ще се набива в очи, като тръгне по широкия свят.
— Ами, май не е проявил желание да „тръгва по широкия свят“.
— Ще го изхвърля от гнездото, още щом се научи да лети. Няма да му дам възможност да си остане слабоумно детенце. Първо, защото не мога… Той ще ме надживее с незнайно колко години. Но ти си права — Майк е невинен. Сестра Бордмън, ти чувала ли си за онази стерилна лаборатория в университета „Нотр Дам“?
— Доста неща четох за нея.
— Най-здравите животни в целия свят… но не могат да напуснат лабораторията. Дете мое, Майк трябва да свикне с „мръсотиите“ и да придобие устойчивост срещу тях. Някой ден ще срещне духовните сестри на мацето, пратило това писмо, при това стотици от тях. Дявол ме взел, та с неговата слава и външност може да прекара живота си в прескачане от легло на легло! Нито ти, нито аз можем да предотвратим това. Майк ще реши. А и не бих искал, колкото и глупав да е такъв живот — все същите упражнения отново и отново. Ти какво ще кажеш?
— Аз… — изчерви се Джил.
— Е, за тебе може и да не са толкова еднообразни. Все едно, не е моя работа. Но ако не искаш Майк да загуби ума и дума заради първите сто жени, които успеят да останат с него насаме, не рови в личната му поща. Подобни писма може и да му внушат малко предпазливост. Връщай ги в чувала, отговаряй на въпросите му и опитай да не се изчервяваш.
— Шефе, вбесяваш ме, когато говориш логично!
— Това не е най-изящният начин да ме обориш.
— След като Майк види тази снимка, ще я накъсам на парченца!
— А, недей!
— Какво? Ти ли я искаш?
— Да ме пази Господ! Но Дюк събира подобни снимки. Ако Майк не я запази, дай я на Дюк.
— Нима Дюк трупа такива боклуци? А наглед е толкова мил.
— Такъв си е.
— Но… нищо не разбирам.
— И цял ден да ти обяснявам — въздъхна Джубал, — пак няма да разбереш. Мила моя, в секса има някои особености, които единият пол няма как да изтълкува на другия. Понякога грокването по интуиция помага да прескочиш тази пропаст. Но думите са безполезни. Просто ми повярвай — Дюк е идеалният рицар… и ще хареса снимката.
— Няма лично да му я дам. Кой знае какво ще си помисли.
— Глезла. Има ли нещо зашеметяващо в пощата?
— Няма. Обичайния набор от молби Майк да вложи пари в едно или друго, или пък да разреши да използват името му. Някакъв тип иска монопол, без да плаща отчисления първите пет години. Отгоре на всичко Майк трябвало да го финансира.
— Възхищавам се на откровените кожодери. Пиши му, че Майк и без това трябва да има разходи, за да си смъкне данъците.
— Шефе, ти сериозно ли говориш?
— Не. Този крадец ще ни се изтърси с цялото си семейство. Но ти ми подсказа идея за разказ. Дежурната!
Майк прояви интерес към „отвратителната“ снимка. Грокваше (на теория) какво символизираха писмото и снимката, затова се запозна с тях, като изпитваше удоволствието, с което разглеждаше пеперуди. За него и пеперудите, и жените бяха особено любопитни. Всъщност целият свят на грокването беше вълшебен и Майк искаше да пие до дъно, за да стигне собственото му грокване до съвършенство.
Разбираше механичните и биологичните процеси, които му предлагаха в тези писма, но се чудеше защо ли непознатите искаха помощта му в оплождането на яйцата. Майк знаеше (без да гроква), че тези хора са превърнали необходимостта в ритуал, подобен на сближаването във водната церемония. Гореше от желание да грокне.