Нож от блянове

— Не — каза Мат. — Обеща ми да не посягащ на тези, които ме следват, Миличко. — Сигурно не беше най-разумно да използва това име точно сега, но беше много късно да го върне. — Дотук аз спазих обещанията си. Недей тепърва да се отвръщаш от своите.

— Обещах да не всявам раздор между тези, които са с теб, Играчко — отвърна му тя надменно. — А и все едно, вече е съвсем ясно, че тези трите не са между твоите последователи. — Плъзгащата се вратичка за приказки с коларя на капрата или за подаване на храна се отвори с шумен трясък. Тюон само погледна през рамо към нея и тя се затръшна още по-шумно. Някакъв мъж отвън изруга и заудря по вратата.

— Ай-дам също така може да се използват, за да носят удоволствие, като голяма награда — заговори Тюон на Джолайн, без да обръща внимание на хлопането зад гърба й.

Устните на Джолайн се разтвориха, а очите й се ококориха много широко. Залитна и увисналата на въжетата маса се люшна, щом тя се опря с две ръце на нея, за да не падне. Но и да беше впечатлена, успя да го скрие добре. Приглади тъмносивите си поли, след като успя да се изправи, но това можеше и нищо да не значи. Лицето й си беше все така айезседайски невъзмутимо. Едесина бе също толкова невъзмутима, макар вече да носеше около шията си третия ай-дам — лицето й между другото бе станало по-бледо от всякога, — но Теслин плачеше безмълвно, раменете й се тресяха и по бузите й се стичаха сълзи.

Ноал се беше напрегнал — мъж, готов да направи някоя глупост. Мат го срита под масата и щом Ноал го изгледа с гняв, поклати глава. Ноал се навъси още повече, но все пак извади ръката си изпод палтото и се облегна на стената. Без да спира да се въси. Негова работа. От ножове тук полза никаква, но виж, думите можеше да свършат работа. Много по-добре щеше да е, ако всичко това приключеше с думи.

— Слушай — рече той на Тюон. — Ако помислиш, ще видиш сто причини, че това няма да стане. Светлина, може и ти да се научиш да преливаш. Това нищо ли не променя? Не си много по-различна от тях.

Все едно че се беше превърнал в дим и се беше издухал — толкова внимание му обърна.

— Опитай се да прегърнеш сайдар — провлече тя, впила строгите си очи в Джолайн. Гласът й беше доста кротък в сравнение с погледа, но явно очакваше подчинение. Подчинение ли? Приличаше на проклет леопард, вторачен в три вързани кози. И странно — беше по-красива от всякога. Красив леопард, който можеше да го разкъса с ноктите си веднага след козите. Е, той пък вече се беше изправял няколко пъти срещу леопард и тези спомени си бяха негови. Сблъсъкът с леопард носеше някаква странна възбуда. — Хайде — продължи тя. — Знаеш, че щита го няма. — Джолайн изпъшка изненадано, а Тюон кимна. — Добре. За първи път се подчини. И научи, че не можеш да пипаш Силата, докато носиш ай-дам, освен ако аз не пожелая. Но сега аз желая да държиш Силата и ти я държиш, въпреки че не се опита да я прегърнеш. — Очите на Джолайн леко се разшириха, малка пукна-тинка в спокойствието й. — А сега желая да не държиш Силата — продължи Тюон, — и тя се изцеди от теб. Първите ти уроци. — Джолайн вдиша дълбоко. Започваше да изглежда… не чак уплашена, но притеснена.