Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Кое да съм разбрал? — попита Мат.
Тя се изправи и намести перуката си. Не разбираше защо продължава да го носи това нещо. Черната й коса беше къса, но не по-къса, отколкото на Селусия.
— За подаръците при ухажване. Сред Кръвта, когато ухажваш някой по-висшестоящ от тебе, традиционният дар е нещо екзотично или рядко. Най-добре ако можеш да свържеш подаръка с любимо удоволствие на дарения, а е добре известно, че Върховната лейди обича коне. Добре е също така, че си признал, че не очакваш да й станеш равен. Не че ще свърши работа, нали разбираш. Представа нямам защо тя още е тук, след като спря да я пазиш, но не мога да повярвам, че наистина ще изрече думите. Когато тя се венчае, ще бъде за доброто на Империята, а не защото някой хаймана като теб й е подарил кон или я е накарал да се усмихне.
Мат скръцна със зъби, за да не изругае. Беше признал това? Нищо чудно, че проклетите зарове спряха. Тюон щеше да му позволи да го забрави, когато завали сняг на Слънцеднева. В това беше повече от сигурен.
Ако проклетата Лейлвин Безморска му даваше дребни поводи за скръб, то Айез Седай ги докарваха по-големи. Айез Седай с малки не се задоволяваха. Примирил се беше да ги гледа как се шляят из всяко село или градче, край което спираха, как разпитват и вършат Светлината само знае какво още. Никакъв избор нямаше, освен да се примири, нямаше как да ги спре. Твърдяха, че внимават — поне Теслин и Едесина го уверяваха в това, Джолайн само се сопваше, че е глупак да се притеснява — но и внимаващата Айез Седай все пак си беше жена, според това дали някой може да се сети каква е. Понеже не им стигаха пари за коприна, в Джурадор си бяха накупили топове вълна и шивачките се бяха потрудили здраво, колкото заради Айез Седай, толкова и заради парите от ковчежето на Мат, тъй че сега обикаляха облечени като богати търговки и точно толкова уверени в себе си, колкото всеки роден благородник. Никой нямаше да види и една от тях да извърви повече от пет крачки, без да разбере, че очаква светът да й отстъпи. Три такива жени, с пътуващо позорище при това, със сигурност щяха да предизвикат приказки. Добре поне, че Джолайн бе оставила пръстена си с Великата змия в кесията на колана. На другите две им ги бяха отнели сеанчанците. Ако я беше видял и пръстена да носи, Мат щеше да се разреве на глас.
Бившите сул-дам вече не му донасяха за дейностите им. Джолайн държеше Бетамин здраво в ръцете си. Едесина също си даваше уроците, но по някаква причина Джолайн смяташе Бетамин за свой личен проект. Изобщо не беше жестока, доколкото разбираше Мат, не и след ония шамари през лицето, но човек можеше да си помисли, че готви Бетамин за Кулата, а Бетамин отвръщаше с някакъв вид благодарност, ясно показващ, че е сменила обекта на предаността си. Колкото до Сета, русокосата бе толкова наплашена от Сестрите, че не смееше да ги дебне. Направо се разтрепери, когато Мат й го предложи. Колкото и да изглеждаше странно, Сета и Бетамин дотолкова бяха свикнали с начина, по който можещите да преливат сеанчански жени гледат на себе си, че наистина бяха повярвали, че Айез Седай не може да са много по-различни. Бяха опасни без нашийник, но с опасните кучета човек може да се справи, стига да знае как, а те бяха опитни точно с тази порода опасно куче. Сега вече знаеха, че Айез Седай не са никакви кучета. Бяха вълци. Вълчици де. Сета щеше да си намери друго място за спане, стига да беше възможно, а той научи от госпожа Анан, че сеанчанката си покривала очите с ръце всеки път щом Джолайн Или Едесина се захванели да учат Бетамин във фургона.
— Сигурна съм, че може да вижда сплитовете — каза Сетале. Мат бе готов да каже, че й завижда, само дето се съмняваше, че е способна Да завижда на когото и да било. — На път е да си го признае, иначе Нямаше да си покрива очите. Рано или късно ще се вразуми и ще поиска и нея да я учат, да знаеш. — Това май наистина го каза завистливо.
Него ако питаха, по-добре щеше да е Сета да се вразуми рано вместо късно. Още една ученичка щеше да остави на Айез Седай по-малко време да му създават грижи. Спреше ли позорището, не можеше да се обърне, без да види Джолайн или Едесина да надничат иззад някоя шатра или фургон към него. Обикновено лисичата глава изстиваше на гърдите му. Не можеше да докаже, че наистина преливат към него, но беше сигурен. Не беше сигурен обаче коя от двете е открила пролуката в защитата му, в смисъл че нещо хвърлено със Силата може да го удари, но вече почти не излизаше от шатрата си, без да го удари камък, а после и други неща, дъжд от парещи искри като от ковашки огън, щипещи искри, от които му настръхваше косата. Сигурен беше, че Джолайн е зад цялата тази работа. Ако не за друго, поне защото никога не виждаше Блерик или Фен да стоят зад нея да я пазят. И му се подсмихваше като котка, подсмихваща се на мишка.