Нож от блянове

— Може да са шпиони на Тъмния — отвърна той. — Понякога. Враните също. И плъховете. Не не спряха да ни погледнат, тъй ченяма за какво да се тревожим.

Тя прокара ръката си в зелената ръкавица по главата, въздъхна и придърпа качулката.

— Играчко, Играчко. В колко детски приказки вярваш? Да не би да вярваш, че ако спиш на Хълма на Стария Хоб по пълнолуние, змиите ще ти дадат верни отговори на три въпроса, или че лисици крадат хорски кожи и изсмукват изяденото, тъй че да умреш от глад, макар и си си натъпкал тумбака?

Той все пак успя да се усмихне.

— Май не съм чувал за тия неща.

Но дори да придаде безгрижие на гласа си му струваше усилие. Каква бе възможността да спомене точно за змии, даващи верни отговори, нещо, което Делфините го бяха направили в известен смисъл, и то едновременно с лисици, крадящи кожи? Убеден беше, че Еелфини-те го правеха — и че се обличаха с тях. Но това, което го накара да потръпне, беше „Старият Хоб“. Другото можеше просто да е тавиренс-твото, усукващо света около него. В Шандале, земята, в която се бил родил Артур Ястребовото крило обаче, Стария Хоб, Кайсен Хоб, бе поредното име за Тъмния. Делфините, както и Еелфините, със сигурност заслужаваха да са свързани с Тъмния, но специално той не държеше да мисли за това, след като сам беше свързан с проклетите лисици. А дали и със змиите? Дори възможността за това бе достатъчна, за да му се свие стомахът.

Все пак беше приятна езда, денят се стопляше с издигащото се слънце, макар изобщо да не можеше да се нарече топъл. Той пожонг-лира с шест цветни дървени топки, а Тюон се разсмя и изпляска с ръце, и имаше защо. Този подвиг бе впечатлил жонгльора, от който ги купи, а при езда беше още по-трудно. Каза няколко шеги, които я накараха да се разсмее, и една, която я накара да завърти очи и двете със Селусия да си зашават с пръсти. Май не й допадаха шеги за слугини в гостилници. Иначе шегичката изобщо не беше пиперлива. Мат не беше глупак. Но съжали, че Тюон не се разсмя. Смехът й беше великолепен, топъл и волен. Говориха си за коне и поспориха за различни начини да се дресират инатливи животни. В тази хубава главица се таяха някои странни идеи, например че можело да укротиш буен кон, като го гризнеш по ухото! По-скоро му прозвуча като да хвърлиш искра в купа сухо сено. А изобщо не беше чувала, че можеш да укротиш кон, като му тананикаш тихичко, и нямаше да повярва, че баща му го е научил на това, освен ако не й го демонстрира.

— Добре де, не мога да го демонстрирам, като няма кон за укротя-ване, нали? — отвърна Мат, а тя пак завъртя очи. Селусия — също.

Никаква разгорещеност обаче нямаше в този спор, нито гняв, а просто дух. У Тюон имаше толкова дух, колкото можеше да се побере в толкова дребна женичка. Мълчанията й бяха това, което леко попарваше деня, и то повече от змиите и лисиците. Те все едно бяха много далече и нищо не можеше да се направи. А тя беше тук, до него, и с нея имаше да оправя много неща. Изобщо не му намекна за случилото се с трите Айез Седай или за самите Сестри. Изобщо не намекна за неговия тер-анреал, нито за това, че каквото и да се беше опитала да му направи със сплита на Теслин или Джолайн, не беше успяла. Предната нощ все едно че беше някакъв сън.