Нож от блянове

За тяхно нещастие Тюон не виждаше в лицето им три Айез Седай, представителки на Бялата кула, навярно най-могъщата сила на света, дори след като шивачките почнаха да им носят роклите за езда и можеха да подменят дрипите, които Мат беше успял да им намери оттук-оттам. Виждаше в тях две избягали дамане и марат-дамане, а от такива нямаше полза, докато не бъдат прилично окаишени. Нейна фраза. Когато дойдеха до фургона й, тя пускаше резето, а ако успееха да се намъкнат вътре преди това, излизаше. Когато я притиснеха или се опитваха да я притиснат, ги заобикаляше, както човек заобикаля пън. Всички направо прегракваха от говорене. А тя отказваше да ги слуша.

Всяка Айез Седай можеше да учи и камъка на търпение, стига да имаше причина, но не бяха свикнали на такова пренебрежение. Мат виждаше как се усилва отчаянието, виждаше присвитите очи и още по-присвитите усти, които все по-трудно се отпускаха, ръцете, стиснали полите, за да не сграбчат Тюон и да я раздрусат. Всичко това стигна върха си по-рано, отколкото бе очаквал, и по начин, който изобщо не беше очаквал.

В деня, когато даде кобилата на Тюон, вечеряше с нея и Селусия. И с Ноал и Олвер, разбира се. Двамата се вреждаха за повече време с Тюон от него. Лопин и Нерим, официални като в някой палат, а не в теснотията, през която едва можеше да се провре човек, поднасяха типично ранно пролетно ядене — жилаво овнешко с грах и ряпа, твърде дълго заседяла се в нечие мазе. Все още беше твърде рано да се набере каквато и да е нова реколта. Все пак Лопин беше приготвил лютив сос за овнешкото, Нерим беше набрал зелени шишарки за грах-та, нали наоколо имаше колкото щеш, нищо нямаше вкус на развалено и яденето си беше съвсем добро. След вечерята Олвер си отиде, вече си беше изиграл игрите с Тюон, а Мат смени Селусия в играта с камъчета. Ноал също остана въпреки многобройните многозначителни погледи, дуднеше за Седемте кули в мъртвия Малкиер, които явно надвишаваха всичко в Кайриен, и за Шол Арбела, Града на десетте хиляди камбани в Арафел, и за какви ли още не чудесии на Граничните земи, странни кули, изработени от кристал, по-твърд от стомана, и метална купа, сто разтега широка, взидана в някакъв планински склон, такива неща. Понякога вметваше бележки по играта на Мат, че много се бил оголил отляво, че нагласил чудесен капан вдясно, и то точно когато Тюон изглеждаше готова да влезе в него. Такива работи. Мат си държеше устата затворена, освен да си бъбри с Тюон, макар че и тогава неведнъж трябваше да скърца със зъби. Тюон пък намираше дудненето на Ноал за забавно.