Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Сетале беше казала, че е като пълководец, обмислящ сражение. Опитна беше в интригите и в преструвките от дете, според Егеанин. И всичко това бе насочено право срещу него. Но с каква цел? Със сигур-ност не можеше да е някаква форма на ухажване на сеанчанската Кръв. Егеанин не знаеше много по въпроса, но със сигурност не беше това. Мат познаваше Тюон от няколко недели, беше я отвлякъл, тя го наричаше „Играчко“, беше се опитала да го купи и само някой праз-ноглав глупак можеше да усуче всичко това във влюбеност на жена. При което оставаше само някаква много сложна схема за отмъщение заради… заради Светлината само знаеше какво. Беше заплашила, че ще го направи виночерпец. Това означаваше да’ковале според Егеанин, макар че тя само изсумтя, като й го каза. Виночерпците ги избираха по красота, а според Егеанин той не беше никакъв красавец. Е, според него — също, само че нямаше да го признае пред никого. Доста жени се бяха възхищавали на лицето му. Нищо не говореше, че Тюон не може да довърши брачната церемония само за да го накара да си помисли, че е свободен и в безопасност, а после да заповяда да го екзекутират. С жените никога не беше просто, но в сравнение с Тюон отношенията му с другите приличаха на детска игра.
Дълго не видяха и една ферма, но около два часа след като слънцето прехвърли зенита, стигнаха до едно доста голямо село. Отдалече смътно отекваше кънтеж на ковашки чук. Постройките, някои на три ката, бяха до една с масивни дървени греди, с белезникав гипс по рамките, с островърхи сламени покриви и високи каменни комини. Нещо в тях погъделичка паметта му, но не можа да реши какво. Никаква ферма не се виждаше наоколо, сред горите. Но селата винаги бяха свързани с ферми, поддържаха ги и се препитаваха от тях. Всички те сигурно бяха по-навътре сред дърветата, далече от пътя.
Странно, но хората, които срещаха, не обръщаха внимание на приближаващия се керван. Един по риза, току до пътя, вдигна глава от секирата, която точеше на въртящия се с педал брус, след което отново се наведе, все едно че не беше видял нищо. Рояк хлапета профучаха иззад ъгъла и се втурнаха в другата уличка, без дори да погледнат към кервана. Много странно. Повечето селски хлапета щяха да се спрат и да зяпнат към търговски фургон, зачудени за чуждите краища, в които е бил търговецът, а в трупата имаше повече фургони и от най-дългия търговски керван. От север зад впряг от шест коня идеше амбулант, фургонът му с високо зебло беше почти целият покрит с връзки грънци, тигани и котлета. Това също трябваше да привлече любопитство. Дори едно голямо село на оживен път зависеше от амбу-ланти за повечето неща, които си купуваха хората. Но никой нито посочи натам, нито извика, че идва търговец. Просто всеки си продължи по работата.
На триста разтега преди селото Лука се изправи на капрата и погледна назад над покрива на фургона.
— Ще завием тука — ревна той и посочи голяма ливада с полски цветя: маргаритки, глухарчета и нещо, което можеше да мине за лю-бовничета, осеяли израслата вече цяла стъпка пролетнатрева. После седна и подкара встрани от пътя. Другите фургони поеха след него, колелетата им заораха в рохкавата от дъжда пръст.
Щом свърна Пипс към ливадата, Мат чу как копитата на конете на амбуланта закънтяха по застлания с камък път. Звукът го накара изведнъж да трепне и той се изправи на седлото. Пътят не беше застлан с… Дръпна рязко юздите. Покритият с платно фургон трополеше по сив калдъръм, изпънал се през селото. Самият амбулант, шишко с широка капела, зяпаше калдъръма и клатеше глава, заничаше към селото и пак клатеше глава. Амбулантите държаха все по едни и същи пътища. Трябваше да е минавал тук поне сто пъти. Трябваше да знае. Амбулантът спря впряга си и върза юздите за дръжката до капрата.
Мат вдигна ръце пред устата си и извика:
— Карай, човече! Колкото може по-бързо! Карай!
Амбулантът го погледна, а после скочи от седалката — доста пъргаво за едър човек като него. Замаха с ръце досущ като Лука и завика нещо. Мат не можеше да чуе думите, но знаеше какво вика. Вести за света, които бе насъбрал по пътя си, объркани с изреждане на стоката, която кара, и как няма равна на себе си. Никой из селото не се спря да го чуе.