Нож от блянове

— Не са те виждали, че гледаш това. — Подхвърли лисичата глава в шепата си, преди да я прибере на сигурно под ризата си.

Тя се престори на равнодушна, а той се престори, че не забелязва преструвката й. Устните й се свиха в къса съжалителна усмивка, сякаш знаеше за какво си мисли Мат.

— Сестрите биха го взели, стига да можеха да си го позволят. — Каза го толкова простичко, че все едно обсъждаха дали ще завали. — Но Айез Седай очакват, когато се случат… определени неща, жената да се отдръпне чинно и скоро след това да умре. Аз се отдръпнах, но Джасфер ме намери полуумряла от глад и болна, и ме отведе при майка си. — Изкикоти се, точно като жена, разказваща как е срещнала съпруга си. — Той и улични котета прибираше. Е, вече знаете някои мои тайни, а аз знам ваши. Ще си ги пазим ли взаимно?

— Какви мои тайни знаеш? — запита той и изведнъж настръхна. Някои негови тайни беше опасно да се знаят, а ако ги научеха твърде много хора, всъщност нямаше вече да са тайни.

Госпожа Анан погледна намръщено към фургона.

— Онова момиче си играе игра с вас толково сигурно, колкото че вие си играете с нея. Но не същата игра като вашата. Тя е повече като пълководец, замислящ сражение, отколкото ухажвана жена. Но ако научи, че сте замаян от любов по нея, ще спечели предимство. Ще ми се да ви помогна да имате равен шанс. Или поне колкото всеки мъж с жена с малко ум. Та разбрахме ли се?

— О, да — трескаво отвърна той. — Виж, за това — да.

Нямаше да се изненада, ако в този миг заровете вземеха да спрат, но те продължиха да подскачат в черепа му.

Ако вманиачаването на Сестрите по неговия медальон беше единственият проблем, който му създаваха, ако само обикаляха и създаваха слухове навсякъде, където трупата спреше, Мат щеше да каже, че тези дни са не повече от поносимо лоши за пътуване с Айез Седай. За жалост, когато трупата потегли от Джурадор, те бяха научили коя е Тюон. Не че е Щерката на Деветте луни, но че е сеанчанска Върховна лейди, особа с висок сан и влияние.

— Ти мене за глупак ли ме взимаш? — възрази Лука, щом Мат го обвини, че им е казал. Изпъчи се до фургона си с юмруци на кръста, висок мъж, възмутен до дъното на душата си и готов да се бие, ако се съдеше по гневния му поглед. — Тая тайна я искам дълбоко заровена, Докато… ами… докато тя не каже, че мога да използвам гаранцията за закрила. Няма да е от голяма полза, ако си я отмени, защото съм казал нещо, което иска да е скрито.

Но гласът му бе някак прекалено искрен, а очите му шаваха, за да не срещнат погледа на Мат. Истината си беше, че Лука обичаше да се хвали почти толкова, колкото обичаше златото. Сигурно бе помислил, че е безопасно — безопасно! — да каже на Сестрите, и бе осъзнал кашата, която бе забъркал, едва след като думите бяха излезли от устата му.

И то каква каша! Върховната лейди Тюон подръка предлагаше възможност, пред която никоя Айез Седай не можеше да устои. Тес-лин бе досущ толкова лоша като Джолайн и Едесина. Трите посещаваха ежедневно фургона на Тюон и й се нахвърляха като орлици, щом излезеше да се поразходи. Говореха за преговори, за споразумения и договори, опитваха се да разберат каква връзка има с водачите на нашествието, правеха опити да я убедят да уреди разговори за прекратяване на боевете. Предлагаха дори да й помогнат да напусне трупата и да се върне у дома!