Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Тъкмо бе решил да я спипа насаме — инак трябваше по цял ден да се крие от нея, — когато двете с Теслин вдигнаха толкова шумна свада, че Едесина изхвърча от варосания фургон почти толкова бързо, колкото Бетамин и Сета, а двете излетяха навън, спряха се и зяпнаха фургона. Жълтата сестра продължи да си реши дългата черна коса, като я повдигаше с една ръка и бавно прокарваше дървения гребен с другата. Като видя Мат, му се усмихна, без да спира движенията с гребена. Медальонът изстина и виковете отвътре прекъснаха като срязани с нож.
Така и не разбра какво си казаха зад изтъкания със Силата щит. Теслин уж донякъде беше благосклонна към него, но когато я попита, му отвърна с една от мълчаливо-многозначителните си физиономии. Беше си айезседайска работа, а не негова. Каквото и да се беше разиграло вътре обаче, спряха и камъните, и искрите. Той пробва да благодари на Теслин, но пред нея тези номера не минаваха.
— За каквото не се приказва, не се приказва — твърдо заяви тя. — И ще е добре да научиш този урок, ако ще си със Сестри около тебе, а мисля, че животът ти е свързан с Айез Седай. Вече, ако не е бил досега. — Най-проклетото нещо, което можа да му каже.
Дума не каза за тер-анреала, но не можеше да се каже същото за Джолайн и Едесина, дори след свадата. Всеки ден се опитваха да го изнудят да им го даде, като Едесина го притискаше сама, а Джолайн с двамата си Стражници, които му ръмжаха иззад раменете й. Тер-ангреалът по право бил собственост на Бялата кула. Тер-ангреалът потенциално бил опасен, твърде опасен, за да се остави в ръцете на непосветен човек. Никоя от двете не уточняваше точно за мъжки ръце, но Джолайн почти се доближаваше до това. Мат започна да се притеснява, че Зелената просто ще накара Блерик и Фен да му го вземат. Тия двамата продължаваха да подозират, че е замесен в онова, което й се беше случило, и мрачните погледи, които му хвърляха, говореха, че само търсят повод да го набият като тъпан.
— Това би било кражба — заяви му с поучителен тон госпожа Анан, като придърпа наметалото около себе си. Слънчевата светлина бе започнала да гасне и вечерната хладина се усилваше. Стояха до фургона на Тюон и той се надяваше да влезе навреме, че да го нахранят. Ноал и Олвер вече бяха вътре. Сетале явно се канеше да навести Айез Седай, нещо, което правеше често. — Законът на Кулата е съвсем изричен за това. Възможно е да възникне сериозен… спор… дали трябва да ти се върне — според мен в края на краищата това едва ли ще стане, — но все едно, Джолайн ще я очаква много сурово наказание.
— Може пък да си мисли, че наказанието си заслужава — измърмори той, а стомахът му изръмжа. Яхнията от сипки и пърженият лук, които Лопин толкова гордо бе поднесъл за обяд, се оказаха на разваляне за огромна покруса на тайренеца, тъй че Мат не беше слагал нищо в устата си освен комата хляб на закуска. — Страшно много неща знаеш за Бялата кула.
— Това, което знам, лорд Мат, е, че вие направихте почти всички грешни стъпки, които човек може да направи с Айез Седай, само дето не сте се опитали още да убиете някоя. Причината, поради която преди всичко дойдох с вас, вместо да тръгна с мъжа си, половината причина все още да съм тук, е да се опитам да ви предпазя да не направите твърде много грешни стъпки. Честно казано, не знам защо трябва Да ме интересува, но ме интересува, и толкова. Ако се бяхте оставили Да ви напътствам, сега нямаше да си имате неприятности с тях. Не знам колко мога да оправя нещата тепърва, но все още съм готова да се опитам.
Мат поклати глава. Имаше само два начина човек да се оправи с Айез Седай, без да го опърлят — да се остави да го газят или да стои настрана от тях. Първото нямаше да го направи, а второто не можеше, така че трябваше да намери трети начин, а се съмняваше, че той може да дойде от съветите на Сетале. Женският съвет по отношение на Айез Седай се свеждаше общо взето до това да тръгнеш по първия път, макар никога да не го казваха точно така. Говореха за „приспособяване“, но никога не се очакваше да се приспособят Айез Седай.
— Половината причина? А коя е другата поло… — Изпъшка, все едно че го удариха в корема. — Тюон? Смяташ, че не може да ми се вярва с Тюон?
Госпожа Анан се изсмя, гърлено и доволно.
— Вие сте пакостлив измамник, милорд. Е, от някои измамници се получават добри съпрузи, като ги поогладиш малко по ръбовете — моят Джасфер беше измамник, когато го срещнах — но вие все още си мислите, че можете да щипнете сладкишче тук, сладкишче — там, а после с танцова стъпка да избягате на следващото.