Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
— Да — продължи другият, — аз и той сме едно и също лице. Аз съм човекът, когото с безсилна омраза и страх са готови да гонят от бърлога на бърлога, от скривалище на скривалище. Да, мой хазаине, ако сте беден, имате възможност да сложите основите на вашето състояние, ако сте неизвестен — с един замах да се прославите. Напихте една невинна вдовица и ви заварвам тук, в апартамента си, за чието ползуване ви плащам в брой, в момента, когато претършувате гардероба ми, а вашата ръка — как не ви е срам, сър — вашата ръка е в моя джоб! Сега можете да завършите целия низ от подлости с това, което ще бъде най-простото, най-безопасното и най-доходното! — Говорещият се спря, сякаш да подчертае своите думи, а после, променяйки рязко тона и държането си, продължи: — И все пак, сър, като гледам лицето ви, струва ми се, че не се лъжа, струва ми се, че въпреки всичко имам честта и удоволствието да говоря с джентълмен. Свалете палтото ми, сър — то само ви пречи. Отърсете се от това смущение; това, което, слава богу, само мислим, не бива да тежи на съвестта ни, всички сме били гузни за едно или друго и ако ви е хрумнало да продадете моята плът и кръв, да спечелите от страданията ми на подсъдимата скамейка и от потта на предсмъртната ми агония — това е хрумване, уважаеми сър, което не сте способен да изпълните, както и аз не мога да се съмнявам в почтеността ви — При тези думи говорещият с много добродушно, усмихнато лице, като всеопрощаващ баща, подаде на Съмърсет ръката си.
Не беше в характера на младежа да отхвърля прошка или да не приема великодушие. Моментално, почти без да мисли, той пое протегнатата десница.
— А сега — продължи квартирантът, — сега, когато държа вашата честна ръка, аз се отърсвам от опасенията си, отхвърлям подозренията, нещо повече — с усилие на волята прогонвам спомена за станалото. За мен няма значение как сте дошли тук, достатъчно ми е, че сте тук — като мой гост. Седнете и нека с вашето благосклонно позволение с помощта на отлично уиски да станем още по-добри познати.
Като рече това, той извади чаши и бутилка и двамата вдигнаха мълчаливо наздравица.
— Признайте — забеляза усмихнатият домакин, — че видът на стаята ви изненада.
— Вярно — каза Съмърсет, — и не мога да разбера какво целите с тези промени.
— Благодарение на тях — отвърна съзаклятникът — продължавам да живея. Представете си например, че съм изправен като подсъдим пред някое от вашите несправедливи съдилища, представете си различните свидетели, които се явяват, и странното несъответствие между техните показания! Един ще твърди, че ме е споходил в тази гостна в първоначалния й вид, втори я е видял такава, каквато е тази вечер, а утре или вдругиден всичко може да се е променило. Ако обичате романтиката (а такива са художниците), ще разберете, че малцина могат да се похвалят с такъв романтичен живот, както невзрачният индивид, който ви говори в момента. Невзрачен, но прочут. Моята слава е безлична, адска. С долни средства работя за светлата си цел. Виждам как свободата и спокойствието в една бедна страна безочливо се погазват, бъдещето се усмихва на тази страна, а в същото време аз живея като преследван звяр, работя за чудовищни цели и прилагам изкуството на ада.
С чаша в ръка Съмърсет наблюдаваше странния фанатик пред себе си и с неописуемо изумление слушаше пламенната му реч. Взираше се в лицето му с любопитство и проницателност и като виждаше, че е културен човек, още повече се учудваше.
— Сър — подзе той, — защото не зная дали все още да ви наричам мистър Джонс…
— Джонс, Брайтман, Хигинботъм, Пъмпърникъл, Дейвиот, Хендърланд — с всички или с всяко от тези имена можете да се обръщате към мен — отвърна заговорникът, — защото в едно или друго време съм носил някои от тях. Ала това, което най-много ценя, това, от което най-много се боят, което най-много ненавиждат и пред което най-много се прекланят, е име, каквото не може да се намери във вашите справочници, такова име не се признава в пощите или банките, всъщност, подобно на прочутия клан Макгрегър, (Става дума за клана (рода) на шотландския разбойник Роб Рой (1671–1734), герой на едноименния роман на Уолтър Скот. Той действувал с помощта на своя клан и истинското му име било Робърт Макгрегър. — Б. пр.) мога с право да ви кажа, че денем съм безименен. Обаче — продължи той, като се изправи — нощем и за фанатичните ми последователи аз съм страшният Зиро. (Англ. — нула. — Б. пр.)
Съмърсет не бе чувал това име, но учтиво изрази своето учудване и възхищение.
— Значи — вметна той, — под този псевдоним упражнявате професията атентатор?
Заговорникът отново седна на мястото си и пак напълни чашите.