Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
— Наздраве — каза тя. — Удоволствие е да види човек в тази ужасна къща джентълмен като вас, толкова любезен и непринуден, при това, уверена съм, отличен художник.
Една чаша, изпита с такова приятно предисловие, неизбежно щеше да доведе до приемането на втора, на третата Съмърсет почувствува, че е излишно повече да й прави компания, а колкото до четвъртата, тя сама си я поиска.
— Защото наистина — рече вдовицата, — при всички тия часовници и химикали, без капка уиски животът би бил съвсем невъзможен. Сам видяхте, че дори Макгайр с удоволствие си поиска. И даже той, когато е отчаян от всички тези жестоки огорчения, макар и да е трезвеник като дете, е готов понякога да заплаче за една чашка. Та ще ви бъда благодарна, ако ми капнете накрая още мъничко.
Скоро след това тя започна през сълзи да описва последните минути на мъжа си и да се оплаква от оскъдното му състояние. После заяви, че чула „господаря“ да я вика, изправи се на крака, само с едно политване се заби в алпинеума с натюрмортите и като положи глава на ръка, тутакси заспа и захърка.
Съмърсет се качи веднага на първия етаж и отвори вратата на гостната, която бе ярко осветена от няколко лампи. Помещението, съединено със съседната стая посредством широка двукрила врата, беше голямо, с три високи прозореца към площада, с изящни пропорции, морскозелени тапети, нежносиня кадифена мебел и величествена камина от разноцветен мрамор. Такава помнеше Съмърсет стаята, ала тази, която виждаше сега, беше почти изцяло променена — мебелите бяха покрити с щампован кретон, стените облепени с жълтокафяви тапети и украсени със завеси, които закриваха нишите на не по-малко от седем прозореца. Струваше му се като че е влязъл, без да забележи, в съседната къща. След това погледът му се пренесе от тези по-очебийни промени върху многото интересни предмети, разхвърляни по пода. Тук имаше спусъчни механизми на разглобени пистолети, часовници и часовникови механизми в различни фази на разглобяване, някои все още усърдно тракаха, от други бяха останали само най-фините части, голяма колекция от дамаджани за киселина, буркани и шишета, дърводелски тезгях и лабораторна маса.
Задната гостна, в която Съмърсет премина, също бе претърпяла промяна. Тя бе така преустроена, че приличаше досущ на спалня в хотел — легло със зелени завеси заемаше единия ъгъл, а прозорецът беше запречен с обичайната маса и огледало. Тук вратата на един малък килер привлече вниманието на младежа и като запали восъчен кибрит, отвори я и влезе. На една маса бяха захвърлени няколко перуки и бради, по стените висеше чудновата колекция от най-различни костюми и палта, между последните особено впечатление на младия човек направи едно широко палто от най-скъпа тюленова кожа. Мигновено си спомни обявлението във вестник „Стандарт“. Високият ръст на наемателя, несъразмерната ширина на плещите му и странните подробности около неговото настаняване — всичко навеждаше на една мисъл.
Восъчният кибрит вече бе изгорял до пръстите му, затова като взе палтото в ръце, Съмърсет побърза да се върне в осветената гостна. Там със смесица от страх и възхищение се любува на изящната кройка и на първокачествената мека тъкан на дрехата. Щом видя между два прозореца тясно продълговато огледало, му хрумна друго. Облече коженото палто и като застана пред огледалото в поза на принц, пъхна ръце в широките джобове. Там пръстите му напипаха сгънат вестник. Извади го и позна шрифта и хартията на „Стандарт“; в същия миг очите му се спряха на предложението от сто лири стерлинги. Значи квартирантът, загубил вече своята тайнственост, явно е свалил палтото си още същия ден, когато е излязло обявлението.
Той стоеше така, с издайническото палто на гърба си и с разобличителния вестник в ръка, когато вратата се отвори и високият наемател със строго, но малко бледо лице влезе в стаята и отново затвори вратата подире си. Известно време двамата се гледаха в пълно мълчание, после мистър Джонс пристъпи към масата, седна и все тъй без нито за миг да го изпуска от очи, заговори на младежа.
— Имате право — каза той. — Наградата е предложена за мен. А какво ще правите сега?
Съмърсет съвсем не беше подготвен да отговори на такъв въпрос. Заварен изневиделица на местопрестъплението, предрешен в палтото на човека и заобиколен от цял арсенал сатанински експлозиви, стопанинът на пансиона беше онемял.