Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
Съмърсет се вцепени, като видя това необикновено вълнение, но продължи безмълвно, докато човекът се оправяше и като се държеше за перилата и гласно благодареше на бога, отново се вдигна на крака. Какво ви е, за бога? — попита младежът задъхано, щом можа да намери думи и глас да заговори.
— Имате ли глътка бренди? — отговори другият. — Зле ми е.
Съмърсет даде на човека с брадичката да сръбне една след друга две глътки, а когато онзи се посъвзе, смутено се заоправдава, както се изрази, за ужасната си нервност — последица, каза той, от продължителна малария с периодични втрисания и като махна за сбогом с още потна и трепереща ръка, внимателно вдигна товара си и тръгна.
Съмърсет си легна, но не да спи. „Какво имаше в черния куфар? — питаше се той. — Откраднати вещи? Труп на убит? Или — при тази мисъл се изправи на леглото — адска машина?“ Закле се тържествено да разсее тези съмнения, затова на другата сутрин се разположи до прозореца на столовата, наострил очи и уши, да чака и се възползува от първата възможност.
Часовете минаваха тягостно. Вътре в къщата не се случи нищо особено, ако не се смята това, че болногледачката по-често прескачаше до ъгъла на площада и към обед речта и походката й станаха малко тромави. Скоро след шест обаче иззад ъгъла на градината се зададе много красива и елегантно облечена млада жена, която се спря на разстояние и известно време с чести въздишки съзерцава фасадата на Излишната къща. Не за пръв път бе стояла така и гледала къщата отдалеч, като нашите общи прародители пред вратите на рая, защото младият човек вече бе забелязвал живата й, стройна осанка, а очите й случайно го бяха стрелнали вече. Затова нейното идване го изпълни с приятни чувства и се приближи малко повече до прозореца да се наслаждава на тази гледка. Какво бе учудването му обаче, когато сякаш нарочно тя пристъпи напред, изкачи стъпалата и почука предпазливо на вратата! Той побърза да изпревари болногледачката-ирландка, която вероятно спеше, и има удоволствието да посрещне лично тази симпатична посетителка.
Тя запита за мистър Джонс, а после без заобикалка се заинтересува дали младият човек е стопанин на къщата (при тези думи му се стори, че долови усмивка), „защото — добави тя, — ако сте такъв, искам да видя някои от останалите стаи“.
Съмърсет й отговори, че е поел ангажимент да не приема други наематели, но тя го увери, че това не е проблем, защото става дума за приятели на мистър Джонс. „Тъй че — продължи дамата, приближавайки се внезапно до вратата на столовата, — нека започнем оттук.“ Съмърсет нямаше време да й попречи да влезе, а и може би му липсваше кураж да се опита. „Ах — възкликна тя, — колко се е променило!“
— Мадам — извика младежът, — откакто влязохте, аз имам право да кажа това.
При този наивен комплимент тя сведе клепки с престорена свенливост и като се провираше грациозно с роклята си между разните разхвърляни неща, ту с усмивка, ту с въздишка разглеждаше чудесиите на двете стаи. Взря се със светнали очи в рисунките и като поруменя силно, с малко задъхан глас даде висока оценка на качествата им. Похвали сполучливата подредба на алпинеума, а в спалнята, където Съмърсет напразно се опита да й попречи да влезе, просто не можа да сдържи възхищението си.
— Колко семпло и мъжествено! — възкликна тя. — Нито помен от женствена превзетост, толкова противна у мъж!
И веднага след това, уверявайки го, преди да успее да отговори, че много добре познава пътя и не иска да го затруднява повече, се сбогува с пленителна усмивка и заизкачва сама стълбата.
Повече от един час младата дама разговаря насаме с мистър Джонс, а когато изтече това време и вече се бе съвсем смрачило, излязоха заедно от къщата. За пръв път от пристигането на наемателя Съмърсет остана сам с вдовицата ирландка и като почака, доколкото се изискваше от приличието, пристъпи до подножието на стълбата и я извика по име. Тя дойде веднага, като сияеше от плахи усмивки и кимаше с глава, а когато младият човек учтиво й предложи да я запознае със съкровищата на своето изкуство, тя го увери, че това ще й достави огромно удоволствие, защото макар никога да не е прекрачвала прага му, често е забелязвала хубавите картини през вратата. Когато влезе в столовата и видя бутилка с две чаши, беше склонна към снизходително порицание, ала като разгледа и похвали картините, художникът лесно я убеди да сръбне поне една чашка с него.