Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Писмото не бе подписано.
— Добре е да си имаш шпионин във всяка къща. Значи катар на стомаха. Не може да се отърве от тази болест. Като го сложат в студения гроб, мястото на министъра ще е свободно. Веднъж да стана министър, цялото земно щастие ще е в ръцете ми.
Тогава и жената, която любя като луд, ще стане моя. Тогава Феодора не ще се поколебае да ми стане жена.
Той млъкна — на вратата се потропа.
Един чиновник влезе и каза, че някаква жена желае да говори с него.
— Не си ли каза името? — попита Кардов.
— В случай че не я приемете, тя ми даде това писмо. Кардов отвори писмото и намери визитната й картичка. На нея бе написано Феодора Бояновска.
— Доведи госпожата веднага! — каза Кардов и когато чиновникът се отдалечи, той почна да се разхожда нагоре-надолу из стаята.
„Феодора трябва да идва по много важна работа. Ето я.“ Кардов я посрещна, хвана я за ръката и я целуна.
— Наистина ли идвате при мене? Не се надявах на такова щастие днес.
— Вие не знаете колко се измъчих, докато се реша да дойда тук! Трябваше да дойда самичка, тъй като не бе възможно да кажа всичко с писмото.
— Значи толкова е важно това, което ще ми кажете?
— Такова важно нещо не сте чували от устата ми досега. Зная една тайна, ако ви я кажа, императорът ще може да спи спокойно и денем, и нощем. Аз съм в състояние да възвърна спокойствието и сигурността му. Знам мястото, където нихилистите правят събранията си.
Кардов се изненада.
— Феодора — каза той и взе разтреперан ръката й, — ако не ме лъжете и ако можете да докажете това с факти, тогава нашето щастие е сигурно. Не, не, не мога да повярвам.
Феодора сви рамене.
— Вие се учудвате, любезни ми Кардов, но това е истина. Една красива жена може да узнае повече от хиляди полицаи.
— Не ме измъчвайте повече. Разкажете ми всичко, което знаете.
— Чакайте, господине, работата не е дошла дотам — каза Феодора. — Преди да се продаде стоката, се определя цената. Какво мислите, колко коства това, което ще ви кажа?
Кардов не отговори веднага. Той поглади брадата си с ръка, което показваше, че желае да помисли.
— Навярно полицията ще ви плати дълговете.
— Дълговете ми? Какво знаете за тях?
— Че дължите повече от 100 000 рубли. Това го знаех добре. Той отиде до една маса и извади нашарен с цифри лист.
— Ако погледнете само този лист, ще разберете, че никой баща не е записвал така щателно дълговете на сина си, както полицията — вашите. Кажете ми тайната и аз още по обяд ще изпратя разписките ви.
— Добре; съгласна съм, но искам още нещо от полицията. Императорът да ми подари Вилата на духовете, която е собственост на милионера Ягодкин. Смятах да я купя сега. Тя струва много евтино, само 20000 рубли. Удобна е и за работата ми. Ако полицията заплати и това, ще кажа всичко. Е, слушайте тогава: нихилистите се събират в къщата на Абрахам Марголински в определено време. Той се преструва, че помага на полицията, а всъщност помага на нихилистите.
— Клетникът — каза Кардов, — това ще му изяде главата.
— Водач на нихилистите е Михаил Бакунин, който е в Петербург.
— Не може да бъде! — възкликна Кардов. — Полицията следи щателно стъпките му и е сигурна, че той не е в Русия.
— Аз ще ви кажа, че чиновниците ви нищо не знаят. Бакунин се намира в Петербург, а също и Хуго фон Пал.
— Във ваше лице, Феодора, винаги съм виждал една много умна жена, но този път не сте добре осведомена. Откъде научихте това? Кой ви го каза?
— Човекът, който ми го каза, е нихилист. Името му не е важно, той бе влязъл в стаята ми, за да ме убие.
— Да ви убие? Как успяхте да се отървете?
— Красотата ми го е заслепила и когато вдигна ръка, трепна и ножът падна на пода.
— Бих искал да видя този човек и да поприказвам с него.
— Това може да се уреди. Той е твърде честен човек и би бил полезен на полицията, ако му дадете служба, разбира се. Не тука, а в някое далечно място.
— Изглежда, се интересувате от този човек, Феодоро?
— Пак започвате да ревнувате.
— Нямам ли право на това? Известно ви е, че за вас се трудя и ще работя, докато стана министър.
— Кой знае колко много време ще мине — каза Феодора.
— Няма да е дълго, Феодоро. И когато се сбъдне, ще бъдеш само моя.
— Възможно е да очаквам някой княз — рече тя кокетно. Кардов се стресна, взе я за ръка и каза:
— Аз мисля, че съм достоен и за княз, дай ми само време. И княз ще бъда! — заяви Кардов. Веждите му се свиха, тъй че на челото му се показа една бръчка, и очите му светнаха.
Ето това е най-новият знак; само онези имат такъв знак, които не се страхуват нито от кръв, нито от убийство, за да постигнат своята цел.