Време на презрение

— Ох, ох! — възкликна Скомлик, гледайки преградилите пътя им конници. — Ще имаме проблеми. Това са Варнхагенови от Форт Сарда…

Конниците се приближаваха. Най-отпред, върху могъщ сивушко, яздеше гигант с лъскава синкава броня. След него се приближаваше друг брониран рицар, а след тях — двама ездачи с обикновени кафяви облекла, най-вероятно — слуги.

Нилфгардецът с крилатия шлем излезе насреща им, водейки дорестия си кон в танцов тръс. Оръженосецът му хвана дръжката на меча си и се обърна назад.

— Стойте отзад и наглеждайте девойката — подхвърли той на Скомлик и хващачите му. — Не се намесвайте!

— Да не сме луди! — отвърна тихо Скомлик веднага щом оръженосецът се отдалечи. — Да не сме луди да се намесваме в разприте между господата от Нилфгард.

— Ще има ли бой, Скомлик?

— При всички случаи. Между родовете Свеерс и Варнхаген има кръвна вражда. Слизайте от конете. Пазете девойката, в нея ни е надеждата. Ако извадим късмет, цялата награда ще е наша.

— Варнхагенови нали също я търсят? Ако победят, ще ни я вземат. Ние сме само четирима…

— Петима — скръцна със зъби Скомлик. — Единият от слугите от Сарда ми прилича на моя шурей. Ще видите, в тази битка ще спечелим ние, а не господа рицарите…

Рицарят със сините доспехи дръпна юздите на сивушкото. Крилатият застана насреща му. Спътникът на Синия се приближи и спря малко по-назад. Странният му шлем беше украсен с две ленти кожа, увиснали от забралото и наподобяващи огромни мустаци или бивни на морж. Напряко на седлото Двете бивни държеше страховито изглеждащо оръжие, приличащо на шпонтоните12, носени от гвардейците от Цинтра, но с по-къса дървена част и по-дълго желязно острие.

Синия и Крилатия размениха няколко думи. Цири не чу какви, но тонът и на двамата рицари не оставяше място за съмнение. Това не бяха приятелски думи. Синия изведнъж се изправи в седлото и посочи рязко Цири, изговори нещо високо и гневно. В отговор Крилатия извика нещо не по-малко гневно и махна с желязната си ръкавица, явно казвайки на Синия да се маха. И в този момент се започна.

Синия пришпори коня си и се хвърли напред, измъквайки отнякъде брадва. Крилатия също пришпори коня си, като междувременно извади меча си от ножницата. Обаче преди бронираните рицари да започнат битката си, в атака се хвърли Двете бивни, който с удар на дървената част на шпонтона накара коня си да препусне в галоп. Оръженосецът на Крилатия се хвърли към него, измъквайки меча си, но Двете бивни се надигна в седлото и запокити шпонтона в гърдите на момчето. Дългото желязо с трясък проби нагръдника и ризницата му, оръженосецът изкрещя и се стовари от коня на земята, хванал и с двете ръце шпонтона, който се беше забил чак до предпазителя си.

Синия и Крилатия се срещнаха с трясък и грохот. Брадвата беше по-опасна, но мечът — по-бърз. Синия получи удар в рамото, един сегмент на бронята му отлетя настрани, въртейки се и мъкнейки след себе си късче ремък. Конникът се олюля върху седлото, по синята броня заблестяха кафеникави ивици. Галонът на конете раздели биещите се. Крилатия обърна дорестия си кон, но в този момент върху него налетя Двете бивни, с двете си ръце вдигнал меч за удар. Крилатия дръпна юздата, и Двете бивни, който управляваше коня само с крака, профуча край него. Обаче Крилатия успя да го съсече в движение. Цири видя как бронята при рамото му се огъна, изпод метала бликна кръв.