20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Той казва „да“ и се улови за шпагата. Арамис отскочи назад и изтегли своята. Д’Артанян беше готов да нападне или да се защитава.
Тогава Атос протегна ръка с движение, присъщо само на него, бавно извади шпагата заедно с ножницата, счупи я на коляното си и хвърли двете парчета вдясно.
След това се обърна към Арамис и каза:
— Арамис, счупете и вие шпагата си, Арамис се поколеба.
— Така трябва! — рече Атос. След това прибави по-бавно и по-кротко: — Аз искам така.
Тогава Арамис, още по-бледен, но покорен от тая постъпка, победен от тоя глас, счупи в ръцете си гъвкавото острие, скръсти ръце и зачака, като трепереше от ярост.
Това движение накара д’Артанян и Портос да отстъпят. Д’Артанян съвсем не изтегли шпагата си, а Портос сложи обратно своята в ножницата.
— Никога — каза Атос и повдигна бавно дясната си ръка към небето, — никога, кълна се пред бога, който ни вижда и чува в тази тържествена нощ, никога шпагата ми няма да докосне вашите шпаги, никога очите ми няма да ви погледнат с гняв, никога сърцето ми няма да забие от омраза към вас. Ние живяхме заедно, мразехме и обичахме заедно; ние проливахме кръвта си заедно и кръвта ни се смеси. Ще кажа нещо повече; може би между нас има друга връзка, по-силна от приятелството — връзката на престъплението. Ние четиримата съдихме, осъдихме и наказахме със смърт едно човешко същество, което може би нямахме прано да премахнем от тоя свят, макар че то принадлежеше по-скоро на ада, отколкото на земята. Д’Артанян, аз съм ви обичал винаги като мой син. Портос, ние спахме десет години един до друг. Арамис ви е също така брат, както и на мен, защото Арамис ви е обичал, както аз ви обичам още, както ще ви обичам винаги. Какво може да бъде кардинал дьо Мазарини за нас, които надвихме ръката и сърцето на човек като Ришельо? Какво може да бъде един или друг принц за нас, които затвърдихме короната върху главата на една кралица? Д’Артанян, аз ви моля за извинение, задето вчера кръстосах шпагата си с вас. Арамис също се извинява пред Портос. А сега ме мразете, ако можете, но аз, кълна ви се, че въпреки вашата омраза ще храня само чувство на уважение и приятелство към вас. Сега повторете думите ми, Арамис, и после, ако те искат и ако вие искате, ще се разделим като стари приятели завинаги.
Настъпи минута на тържествено мълчание. Арамис го прекъсна.
— Кълна се — каза той със спокойно лице и ясен поглед, но с глас, който трептеше още от последното вълнение, — кълна се, че не чувствувам вече омраза към тия, които ми бяха приятели; съжалявам, че докоснах шпагата ви, Портос. Кълна се най-после, че не само шпагата ми няма да се насочи никога към вашите гърди, но и че в дъното на душата ми няма да остане занапред дори и сянка от враждебни чувства към вас. Да вървим, Атос.
Атос се накани да тръгне.
— О, не, не, не си отивайте! — извика д’Артанян, увлечен от един от тия неудържими пориви, които издаваха горещата му кръв и вродената му чистосърдечност. — Не си отивайте, защото също искам да дам клетва. Кълна се, че бих дал последната си капка кръв, последното късче от тялото си, за да запазя уважението на такъв човек като вас, Атос, и приятелството на такъв човек, като вас, Арамис.
И той се хвърли в прегръдките на Атос.
— Сине мой! — продума Атос и го притисна до сърцето си.
— А аз не се кълна в нищо — каза Портос, — но се задушавам, пусто да остане! Ако ми се наложеше да се бия с вас, мисля, че бих се оставил да ме пронижете, защото само вас съм обичал на този свят.
И като заплака, честният Портос се хвърли в прегръдките на Арамис.
— Приятели мои — каза Атос, — ето на какво се надявах, ето какво очаквах от две сърца като вашите. Да, аз казах и повтарям: нашите съдби са свързани безвъзвратно, макар че вървим по различни пътища. Аз уважавам вашето мнение, д’Артанян, аз уважавам вашите убеждения, Портос; но макар че се сражавахме за противоположни каузи, нека си останем приятели; министрите, принцовете и кралете ще минат като поток, гражданската война ще угасне като пламък, но ние, ще останем ли ние? Имам предчувствието, че ще останем.
— Да — рече Д’Артанян, — нека бъдем винаги мускетари н нека единственото ни знаме бъде знаменитата салфетка от бастиона Сен Жерве, на която великият кардинал беше заповядал да извезат три лилии.
— Да — каза Арамис, — кардиналисти или фропдьори, какво значение има за нас? Да намерим отново нашите добри секунданти за дуелите, нашите предани приятели за важните работи, нашите весели другари за удоволствията!
— И всеки път — прибави Атос, — когато се срещнем в бой, само при думите „Площад Роял“ да вземем шпагите в лявата ръка, за да си подадем десница, дори и сред клане!