20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— О, боже мой, разбира се, че не е, мили мой, но начинът, по който го каза! Просто невероятно е — прекъсна се д’Артанян! — колко вино попиват тия сухари! Истински гъби! Жимблу, още една бутилка!
Бутилката пристигна с бързина, която доказваше степента на уважението, с което се ползуваше д’Артанян в заведението. Той продължи:
— Аз се оттеглях вече, когато той ме повика отново и ме запита: „Вие сте имали три коня убити и осакатени?“ — „Да, ваше високопреосвещенство.“ — „Колко струваха?“
— Но струва ми се, че въпросът съвсем не е лош — забеляза Портос.
— „Хиляда пистола“ — отговорих аз.
— Хиляда пистола! — извика Портос. — Охо, множко! Ако разбира от коне, сигурно се е пазарил.
— Ей богу, много му се искаше на тая стипца, защото подскочи на мястото си и ме загледа. Аз също го загледах. Тогава той разбра, бръкна в един долап и извади банкови билети от лионската банка.
— За хиляда пистола?
— Точно за хиляда, стипцата му със стипца! Нито един пистол повече.
— И вие ги взехте?
— Ето ги.
— Ей богу, смятам, че е постъпил порядъчно — каза Портос.
— Порядъчно! С хора, които не само са рискували кожата си, но са му направили и голяма услуга?
— Голяма услуга, а каква? — попита Портос.
— Каква! Изглежда, че съм му смазал един парламентски съветник.
— Как! Тоя дребен черен човек, когото съборихте при ъгъла на гробищата Сен Жаи?
— Точно, мили мой. Е, той го е безпокоял доста. За нещастие не съм го направил на пихтия. Изглежда, че ще се оправи и ще го безпокои отново. .
— Я гледай! — извика Портос. — А пък аз отбих коня, който летеше право в него. Друг път ще знам!
— Той трябваше да ми заплати за съветника, дебелакът му нейдйн!
— Но щом не сте го смазали напълно … — забеляза Портос.
— А! Господин дьо Ришельо щеше да каже: „Петстотин екю за съветника!“ Но стига вече за това. Колко ви струваха конете, Портос?
— Ех, приятелю мой, ако клетият Мускетон беше тук. щеше да ви каже точната цена в ливри, су и дение1.
— Няма значение! Кажете с приблизителност до десетина екю.
— Бюлкен и Баяр ми струваха по двеста пистола всеки и като сложим и петдесет за Фебюс, мисля, че ще се приближим до сметката.
— В такъв случай остават четиристотин и петдесет пистола — каза д’Артанян доста задоволен.
— Да — каза Портос, — но остават конските амуниции.
— Наистина, дявол да го вземе. Колко струват те?
— Като сложим сто пистола за трите…
——
1 Екю, пистол, ливра, су и дение — монети с различна стойност, които били в обръщение по онова време във Франция. Б. пр.
— Така да бъде — прекъсна го д’Артанян — Тогава остават ни триста и петдесет пистола.
Портос наведе глава в знак на съгласие.
— Да дадем петдесет пистола на съдържа тел ката за разноските ни — каза д’Артанян — и да си разделим останалите триста.
— Да ги разделим — съгласи се Портос.
— Сиромашка работа! — промърмори д’Артанян, като прибра парите.
— Хм, винаги е така! — каза Портос. — Но я кажете…
— Какво?
— Не спомена ли за мене?
— А, напротив! — извика д’Артанян, страхувайки се да не обезсърчи приятеля си, като му каже, че кардиналът дума не е продумал за него. — Напротив, той каза …
— Каза? — повтори Портос.
— Чакайте, искам да си спомня точно думите му. Той каза: „Колкото за приятеля ви, кажете му, че може да спи спокойно“.
— Отлично! — каза Портос. — Ясно е като бял ден, че все още смята да ме направи барон.
В тая минута камбаната на съседната черква удари девет часа. Д’Артанян потрепера.
— Аха, наистина, бие девет часа — забеляза Портос, — а в десет, както си спомняте, имаме среща на площад Роял.
— О, моля ви се, Портос, мълчете! — извика д’Артанян с нетърпеливо движение. — Не ми напомняйте, и така това ме измъчва от вчера. Аз няма да ида.
— Защо? — попита Портос.
— Защото ми е много тежко да видя отново тия двама души, които осуетиха предприятието ни.
— Но нито единият от тях не остана победител — възрази Портос. — Пистолетът ми беше още пълен, а вие стояхте един срещу друг с шпаги в ръце.
— Да — каза д’Артанян, — но ако в тая среща се крие нещо…
— О, вие не мислите такова нещо, д’Артанян!
И наистина, д’Артанян не мислеше, че Атос е способен да прибегне до хитрина, но търсеше предлог да не отиде на тая среща.
— Трябва да отидем — продължи гордият владетел на Брасьо. — Иначе ще си помислят, че сме се уплашили. Е, мили приятелю, ние посрещнахме без страх петдесет души врагове на главния път, ще се срещнем без страх и с двама приятели на площад Роял.
— Да, да, зная — каза д’Артанян. — Но те влязоха в партията на принцовете, без да ни предупредят. Атос и Арамис ме изиграха и това ме безпокои. Вчера ние открихме истината. Има ли смисъл да отиваме днес, за да научим друго?