20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Вие наистина ли не им се доверявате? — попита Портос.
— На Арамис, да, откак стана абат. Не можете да си представите, мили мой, какъв е станал. Той ни видя на пътя, който трябва да го доведе до епископството, и окото му няма да мигне да ни премахне.
— А що се отнася до Арамис, то е друга работа — забеляза Портос — и това не би ме учудило.
— Господин дьо Бофор може да се опита на свой ред да ни улови.
— Хайде де, ние бяхме в ръцете му и той ни пусна на свобода. Впрочем да бъдем предпазливи, да се въоръжим и да вземем Планше с карабината му.
— Планше е фрондьор — каза д’Артанян.
— Дявол да ги вземе тия граждански войни! — извика Портос. — Човек не може да разчита нито на приятелите си, нито на слугите си. Ех, ако клетият Мускетон беше тук! Ето един, който не би ме напуснал никога.
— Да, докато сте богат. Е, мили мой, не са гражданските войни, които ни разединяват; лошото е, че не сме вече по на двадесет години, че благородните пориви на младостта са изчезнали, за да отстъпят място на гласа на интересите, на дъха на честолюбието, на съветите на егоизма. Да, вие имате право, Портос, да идем, но да идем добре въоръжени. Ако не отидем, те ще помислят, че ни е страх … Ей, Планше! — извика д’Артанян.
Планше се появи.
— Поръчайте да оседлаят конете и вземете карабината си.
— Но най-напред им кажете, господине, срещу кого отиваме!
— Не отиваме срещу никого — рече д’Артанян, — Това е просто предпазна мярка, ако бъдем нападнати.
— Знаете ли, господине, че са искали да убият добрия съветник Брусел, бащата на народа?
— А, наистина ли? — попита д’Артанян.
— Да, но са отмъстили добре за него: народът го отнесъл на ръце у дома му. От вчера къщата му не остава празна. Посетили са го коадюторът, господин дьо Лонгвил и принц дьо Конти. Госпожа дьо Шеврьоз и госпожа дьо Вандом са се разписали у него и сега, ако той поиска …
— Какво ако поиска? Планше запя:
Вятър днес задуха, фрондата шепти ни ИСТИНСКА разтуха:
„Долу Мазарини!“ Вятър днес задуха, фрондата шепти ни
— Не ме учудва вече — прошепна д’Артанян на Портос, — че Мазарини би предпочел много повече да съм смазал съвсем неговия съветник.
— Вие разбирате, господине — продължи Планше, — че ако ме каните да взема карабината си за някое предприятие подобно на това, което са кроели срещу господин Брусел …
— Не, бъди спокоен. Но откъде знаеш всички тия подробности?
— О, от сигурен източник, господине. Чух ги от Фрике.
— От Фрике ли? — повтори д’Артанян. — Това име ми е познато.
Той е синът на слугинята на господин Брусел, юнак момък, който при един бунт, гарантирам ви това, няма да изпусне своето.
— Не е ли едно детечетец в Нотър Дам? — попита Д Артанян.
Да, той е; Базен го покровителствува.
— Аа, зная — каза д’Артанян. — И помага на тезгяха в кръчмата на улица дьо ла Каландър, нали?
— Точно така.
— Какво ви интересува това хлапе? — попита Портос.
— Хм! — каза д’Артанян. — Веднъж ми даде добри сведения и при случай може да ми даде и други.
— На вас, който едва не сте смазали господаря му?
— А кой ще му го каже?
— Вярно.
В това време Атос и Арамис влизаха в Париж през предградието Сент Антоан. Те бяха починали по пъти и сега бързаха да не закъснеят за срещата. След тях препускаше само Базен. Гримо, както си спомня читателят, беше останал да се грижи за Мускетон, а след тона трябваше да настигне младия виконт дьо Бражелон, който отиваше във фландърската армия.
— Сега — каза Атос — трябва да се отбием в някоя странноприемница, да се преоблечем в градски дрехи, да оставим пистолетите и шпагите си и да разоръжим слугата.
— О, съвсем не, мили графе, в тоя случай позволете ми не само да не бъда на вашето мнение, но и да се опитам да ви склоня на моето.
— Защо?
— Защото отиваме на военна среща.
— Какво искате да кажете с това, Арамис?
— Че площад Роял е само продължение на главния път за Вандомоа и нищо друго.
— Как, нашите приятели …
— Са станали наши по-опасни неприятели, Атос. Послушайте ме, да не им се доверяваме, особено не се доверявайте вие…
— О, мили ми д’Ербле!
— Кой може да ви гарантира, че д’Артанян не ни е обвинил нас за поражението си и не е предупредил кардинала? Кой може да ви гарантира, че кардиналът няма да се възползува от тая среща, за да ни залови?
— Как, Арамис, вие мислите, че д’Артанян и Портос могат да участвуват в такова безчестие?
— Между приятели, мили ми Атос, вие сте прав, това би било безчестие; но между неприятели това е само военна хитрост.