20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Не, приятелю мой — усмихнато каза Раул, —
благодаря ви, засега имам нужда само от нещата, които поръчах; само ще бъда много щастлив, ако мастилото бъде черно и перото добро; в такъв случаи ще заплатя за перото толкова, колкото струва една бутилка, а за мастилото — колкото струва една баница.
— Тогава, господине — каза съдържателят, — ще дам баницата и бутилката на слугата ви, така че перото и мастилото ще получите в прибавка.
— Правете, каквото искате! — отвърна Раул, започнал да се запознава с тая съвсем особена класа на обществото, която беше в съдружие с пладнешките разбойници, когато имаше още разбойници, и която успешно ги замести, когато ги изтребиха.
Успокоен за печалбата си, съдържателят сложи хартията, мастилото и перото на масата. Перото беше задоволително и Раул се залови да пише.
Съдържателят се спря срещу него и загледа с неволно възхищение очарователното лице, едновременно тъй сериозно и тъй кротко. Винаги хубостта е била н ще бъде кралица.
— Тоя гост не е като другия преди малко — каза съдържателят на Оливен, дошъл да запита дали Раул има нужда от нещо. — Вашият млад господар няма апетит,
— Преди три дни господинът имаше апетит, но какво да се прави, от завчера го изгуби.
Оливен и съдържателят тръгнаха към странноприемницата. Като всички слуги, доволни от положението си, Оливен започна да разказва на кръчмаря всичко, което мислеше, че може да се разкаже за младия благородник.
Между това Раул пишеше:
„Господине,
След четири часа път се спирам, за да ви пиша, защото всяка минута чувствувам Вашето отсъствие и постоянно съм готов да обърна глава, за да отговоря на това, което сякаш ми говорите. Бях тъй замаян от заминаването Ви и тъй огорчен от раздялата ни, че можах да изразя съвсем слабо цялата си любов и признателност, които чувствувам към Вас. Вие ще ме извините, господине, защото Вашето великодушно сърце е разбрало какво става в моето. Пишете ми, господине, моля Ви се; Вашите съвети са част от моето съществуване; и после, ако не е много смело да Ви го кажа, аз съм обезпокоен: струваше ми се, че Вие сам се готвите за някакво опасно предприятие, за което не се осмелих да Ви питам, щом Вие сам не ми казахте нищо за него. Както виждате, крайно необходимо ми е да получа известия от Вас. Откак не сте тук, при мен, всяка минута се страхувам да не извърша грешка. Вие бяхте твърда опора за мен, господине, и днес, кълна Ви се, се чувствувам съвсем сам.
Ще бъдете ли тъй любезен, господине, ако получите известия от Блоа, да ми пишете няколко думи за малката ми приятелка госпожица дьо Ла Валиер, здравето на която, както знаете, беше до известна степен обезпокоително при нашето заминаване? Вие разбирате, господине и мили покровителю, колко ми са скъпи и свидни спомените за времето, прекарано при Вас. Надявам се, че някой път и Вие ще си спомните за мене и че ако понякога Ви липсвам, ако съжалявате поне малко за отсъствието ми, аз бих бил извън себе си от радост при мисълта, че сте почувствували моята обич и преданост към Вас и че съм могъл да ви ги покажа, докато имах щастието да живея с Вас“
Като свърши писмото, Раул се почувствува по-спокоен; той се обърна да види дали Олнвен и съдържателят не го следят и запечати една целувка на плика, няма и трогателна целувка, за която сърцето на Атос можеше да се досети при отварянето на писмото.
През това време Оливен изпи бутилката вино и изяде баницата; конете също си починаха. Раул повика със знак съдържателя, хвърли едно екю на масата, качи се на коня си и в Санли предаде писмото на пощата.
Почивката позволи на конниците и конете да продължат пътя си, без да се спират. Във Вербери Раул заповяда на Оливен да се осведоми за младия благородник, който пътуваше пред тях; бяха го видели да
минава най-много преди три четвърти час, но конят му беше добър и той яздеше много бързо.
— Да се помъчим да настигнем тоя благородник — каза Раул на Оливен. — Той отива в армията като нас и ще ни бъде приятна компания.
Беше четири часът следобед, когато Раул пристигна в Компиен. Тук обядва с добър апетит и запита отново за младия благородник, който пътуваше преди него: той спрял като Раул в странноприемницата „Камбана и бутилка“, най-добрата в Компиен, и продължил пътя си, като казал, че смята да пренощува в Ноайоп.