Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
— Мъртъв е.
Тя се отпусна на каменния под и остана неподвижна. Той не отделяше поглед от нея, смутен и объркан.
— Тзейн, скъпо мое създание — прошепна той, — ти си много по-достойна от мен, щом отдаде подарения ти от мен живот за моята свобода.
Вдигна с две ръце тялото й от пода.
— Но аз ще те възкреся. И тази нова Тзейн ще бъде прекрасна като теб. Да вървим.
И я понесе нагоре по каменните стъпала.
Фриц Лейбър
Базарът на чудесата
Странните звезди на Нюон проблясваха мътно над каменните покриви на град Ланкмар, където подрънкването на саби можеше да се чуе почти толкова често, колкото и звънът на монети. Поне нямаше мъгла.
Не по-ярко мъждукаха светлинките на магазинчетата по Площада на мрачните наслади, разположен на седем пресечки южно от Вратата на блатото между фонтана на тъмното охолство и Параклиса на Черната дева. Защото амбулантните търговци на дрога и на сензационна литература и сводниците осветяваха потайните си кътчета и сергии с фосфоресциращи гнили пънове, женски светулки и с въглени, тлеещи в глинени гърнета, и вършеха работата си безшумно като безмълвните звезди на небето.
В нощен Ланкмар има колкото искаш оживени местенца, потънали в светлината на факлите, но от незапомнени времена галещият ухото шепот и интимният полумрак са неписано правило за Площада на мрачните наслади. Там можеш да срещнеш потънали в размисъл философи, замечтани студенти и богослови фанатици, проповядващи непонятните си учения за дявола и за всички тъмни сили, които властват над всемира. И ако някой от тях открие дребни удоволствия по пътя си, теориите и мечтите, теологиите и демонологиите му определено се подобряват.
Тази вече обаче имаше едно ярко изключение от правилото на мрака. От една ниска врата със свод като детелина, наскоро изсечен в старинната стена, се лееше обилна светлина. Зловещите й отблясъци върху паважа засенчваха почти напълно светлинките на другите търговци на мистерии.
Невероятни чудовищни предмети лежаха в осветения правоъгълник пред вратата, а до нея се превиваше някакъв човек с алчно лице, облечен в одеяния, които никой никога не бе виждал по суша и море… в Света на Нюон. Червената му шапка приличаше на малка кофа, беше обут в шалвари и чуждоземни червени ботуши с щръкнали бомбета. Очите му се взираха с грабливия поглед на ястреб, а усмивката придаваше на лицето му циничния, похотлив и чревоугоднически израз на древен сатир.
От време на време скачаше, бързо премиташе плочите с груба метла с дълга дръжка, сякаш да отвори път за пристигането на някакъв фантастичен император, и често прекъсваше този танц, напомнящ странен ритуал, за да погледне тълпата, струпана в мрака пред вратата, да се поклони дълбоко и несръчно и с жест, едновременно раболепен и заплашителен, да я покани в новия магазин.
Все още никой не се престрашаваше да пристъпи към ослепителната светлина и да влезе вътре или поне да разгледа небрежно и примамливо изложените на показ необикновени предмети. Но броят на смаяните зрители непрекъснато се увеличаваше. Някои изразяваха неодобрението си към подобен предизвикателен начин за привличане на вниманието — пълна противоположност на обичайните за това място загадъчност и потайност, — но накрая недоволството отстъпи място на учудени възклицания, възхита и постоянно нарастващо любопитство.
Сивия Мишелов се прокрадна на площада откъм фонтана така безшумно, сякаш идваше да прегризе нечие гърло или да шпионира шпионите на Повелителя. Мокасините му от кожа на плъхове дори не проскърцваха. Напъхана в ножницата от миши кожи, сабята му Скалпел едва се поклащаше между туниката и плаща от груба сива коприна. Заплашителните погледи, които мяташе насам-натам изпод полуотметнатата сива копринена качулка, изразяваха смразяващо чувство на превъзходство.
Но вътрешно Мишелов се чувстваше като първолак, който не си е написал домашното и с ужас очаква наказанието. Защото в торбичката му от кожа на плъх се намираше бележка от Шилба Безокия, набързо надраскана с тъмнокафяво мастило върху сребриста рибена люспа, в която той го канеше на среща точно на това място в същия този час.
Шилба беше неговият свръхестествен опекун и не си струваше да пренебрегва подобна покана, тъй като Шилба имаше очи за необщителните, въпреки че те не се намираха над бузите му под челото.
Беше сигурен, че задачите, които Шилба щеше да му възложи тази вечер, щяха да са както обикновено трудноизпълними и дори противни — или да набави девет бели котки без нито един черен косъм, или да открадне пет екземпляра от една и съща книга с магически рунически заклинания от библиотеките на петима магьосници, които живеят на огромни разстояния един от друг, или да се сдобие с екскременти на четирима живи или умрели крале — поради това Мишелов пристигна по-рано, за да научи лошите новини по-скоро, и дойде сам, защото не искаше приятелят му Фафърд да се кикоти отстрани, докато Шилба го засипва с магьосническите си наставления, а той кима покорно… и онзи току-виж се сетил да му възложи още някоя задача.