Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
Биърли засмука долната си устна. На лицето му се четеше силно объркване.
Офицер Махон и Гъли се върнаха от своя ъгъл след тихия си разговор. Физиономията на митничаря се беше сгърчила в странно изражение — не чак на задоволство, но и без открита враждебност. Гъли изглеждаше обезпокоително ведра.
Махон издиша шумно през зъби.
— Ето какво мога да ви предложа на първо време. За да се махнете оттук и да се настаните на по-удобно място. Ако капитан Ворпатрил поеме отговорността за вас като бараярски поданик и ваш роднина, гарантира с думата си и остави залог, мога да ви пусна под негово временно попечителство в качеството ви на кандидати за убежище. Така ще получите двуседмична ограничена виза, докато чакате съдът да вземе решение по вашия казус. Има възможност визата да бъде удължена, ако съдът се забави.
С други думи, изритваше проблема към по-горните етажи… което си беше кажи-речи най-доброто решение в подобни случаи. Иван би го поздравил, само дето…
— Предвид множеството несъответствия, да не кажа откровени фалшификации в документите ви, за които вие бихте могли да пледирате смекчаващи вината обстоятелства, да, да. — Махон вдигна ръка към Гъли, преди тя да го е захапала пак. — Предвид гореказаното, няма гаранция, че молбата ви за убежище ще бъде одобрена. Но ако не друго… — той сниши глас, сякаш говореше сам на себе си, обръщайки се към единствения, изглежда, нормален човек тук, — поне имам формуляри, в които да опиша всичко.
Тедж се обърна към Иван с блеснали очи.
— О, да! Сигурна бях, че можеш да го направиш, Иван Ксав!
Иван понечи да изтъкне, че още нищо не е направил, но думите заседнаха в гърлото му, особено след като Тедж се хвърли да го прегръща. „Не съм аз виновен. Нали? Нали?“ Погледна към Биърли, който примигна неуслужливо. Демонстративно неуслужливо.
— Залог — обърна се Иван към Махон. — Това какво… документ за кредитна благонадеждност ли ви трябва, или пари в брой?
— Пари в брой, капитане. Обичайната сума, умножена по девет, боя се. Макар че сигурно бих могъл да ви уредя групово намаление. Ще трябва да дадете и устна клетва, предвид чина си.
— А. — Формуляри. Колко формуляра? Умножени по девет? Никакъв шанс да стигне навреме в щабквартирата, абсурд. Иван вдиша дълбоко. — В такъв случай, офицер Махон, трябва да се обадя тук-там.
Махон действаше бързо и бюрократичният ад продължи само час и половина след края на смяната му. Дали защото беше съвестен, или защото любопитството му беше голямо, но митничарят остана до самия край. В заключение Иван прочете на глас клетвата, която изброяваше куп неща, върху които той не би могъл да има контрол, но които се задължаваше да контролира, и с това попечителството стана официално. Новоизлюпените му подопечни наблюдаваха този бараярски цирк с кроткото любопитство на столичани, озовали се на окръжен панаир в дълбоката провинция.
Така Иван, Тедж и деветимата Арки се озоваха заедно с малка планина от багаж във взет под наем бус на път към центъра на Ворбар Султана в най-голямото сутрешно задръстване. Би и Риш, които бяха дошли на космодрума с новата тръбна система на градския транспорт — която тази седмица като никога, и не задълго, работеше, — пътуваха пред тях с двуместната кола на Иван. Какво ли имаха да си кажат, питаше се той.
Разговорите в буса постепенно затихнаха сънено и оредяха съвсем, когато групата им спря пред хотела, само на една пресечка от апартамента на Иван Ксав. Хотелът не беше от луксозните, по-скоро среден клас без излишни финтифлюшки, построен по времето на император Ецар и обновяван периодично след това, но местоположението му беше идеално. Иван Ксав се погрижи да ги настанят — наложи се да покаже както личната, така и военната си карта, — после дръпна Тедж настрана.
— Вече наистина трябва да отида на работа. Не им давай да свършат нищо ужасно, докато се върна, става ли? Всъщност не им давай да свършат нищо.
— Мисля, че основното им желание в момента е да се наспят.
— Това не би създало проблем, да. Супер, гледай да си легнат по най-бързия начин. — Целуна я и изчезна.
Не беше за вярване, но Риш успя да разкара Би при асансьорите във фоайето, макар и с цената на продължително сбогуване. Когато слязоха от асансьора на седмия етаж, Риш спря, измъкна изпод яката си нещо като метална стружка и измърмори:
— Добър опит, Би. Целувки. — После млясна няколко пъти срещу стружката и я хвърли в шахтата за боклук. Видя, че Тедж я гледа изпод вежди, и сви рамене.