През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Бъди ни добре дошъл, ефенди! Ти си мой брат и твоите приятели са и мои приятели.
По даден знак всички възглавници, които се намираха в помещението, бяха донесени, за да седнем на тях. Настанихме се, а другите останаха прави.
— Чух, че мога да разговарям с теб на кюрдски — каза той.
— Все още не говоря свободно, а и приятелите ми нищо няма да разберат — отвърнах аз.
— Тогава ще разговаряме на турски или арабски.
— Послужи си с езика, който хората ти тук разбират — казах учтиво.
— О, ефенди, вие сте мои гости и ще говорим така, че и приятелите ти да могат да участват в разговора. С кой език искат да си служим?
— С арабски. Но о, бей, кажи преди това на хората ти да седнат. Те са свободни кюрди и е достатъчно да стоят прави само докато поздравяват някого.
— Хункияр — извика той.
— Виждам, че си човек, който познава и уважава кюрдите. Ще им разреша да седнат.
Той даде знак на посетителите си и погледите, които размениха един с друг, докато сядаха, ми подсказа, че са оценили учтивостта ми. Във всеки случай имах работа с един твърде образован предводител, тъй като е истинска рядкост да срещнеш във вътрешността на Кюрдистан човек, който освен няколко диалекта на майчиния си език да владее и турски и арабски. Можеше да се очаква, че беят разбира и персийски, и в течение на моя за съжаление съвсем кратък престой се убедих, че това е така.
Донесоха лули и приятното на вкус питие арак, което кюрдите пиеха с видима наслада.
— Какво мислиш за кюрдите беруари? — ме попита беят. Този директен въпрос трябваше да послужи за въведение на разговора ни.
— Ако всички са като теб, мога да говоря за тях само хубави неща.
— Зная какво искаш да кажеш. Досега са ти причинявали само злини — каза той.
— О не! Не намерих ли в лицето на Дохуб и двамата му роднини приятели?
— Напълно си заслужил тяхното и моето приятелство. Ние обаче ти се отплатихме с неблагодарност. Ще ми простиш ли?
Не съм знаел, че това си бил ти.
— Извини и мен! Един от твоите хора загуби живота си при стълкновение. Но ние не сме виновни.
— Разкажи ми как е станало!
[#1 Господарю — по-висока степен от ходих. — Бел. нем. изд.]
Подробно му описах всичко и после го попитах дали кюрдът има основание за кръвно отмъщение.
— Според обичаите на тази страна синът наистина трябва да отмъсти за смъртта на баща си, ако не иска да бъде презиран от околните. Ти си мой гост и докато си при мен и в моите земи, си в безопасност. Но той ще те следва по-късно по петите дори и да отидеш на края на света.
— Не се страхувам от него.
— Може да си достатъчно силен, за да го победиш в бой, но тогава ще се появят нови отмъстители. И можеш ли да се предпазиш от някой куршум, изстрелян от засада? Не би ли платил по-скоро цената?
— Не! — отговорих натъртено.
— Аллах те е дарил със смелост да пренебрегнеш един отмъстител. Ще се погрижа тази смелост да не доведе до гибелта ти. Бил си и при бащата на моята жена в Спиндури?
— Бях негов гост и станахме приятели.
— Знам. Иначе не би ти поверил подаръка за мен. Аллах те харесва, той ти помага навсякъде да намираш приятели.
— Аллах дарява с добро и лошо. Той радва хората, но понякога ги и опечалява, за да ги изпита. В Амадие например срещнах и врагове.
— Кой беше твой враг? Мютеселимът ли?
— Исмаил бей не беше нито мой приятел, нито враг. Той се страхуваше от мен. Но при него дойде един човек, който ме мразеше и беше виновен за това, че искаха да ме затворят.
— Кой беше той?
— Махреджът на Мосул.
— Кямил ефенди? — запита Кадир бей предпазливо. — Той е враг на кюрдите. Враг е и на всички хора. Какво търсеше в Амадие?
— Съдията искаше да избяга в Персия, защото анадолският кази аскери беше пристигнал, за да отстрани него и мютесарифа на Мосул от постовете им.
Тази вест изненада твърде много Кадир бей. Той съобщи веднага новината на своите хора, които бяха не по-малко удивени. Трябваше да разкажа всичко подробно.