През страната на скипетарите

Да бъде винаги при нас! Това означаваше, че сме поставени под наблюдението му. Как да се отърва от него?

Хумун донесе стола с колелата, аз седнах в него и се сбогувах с агата. Слугата ме изкара навън, а другите ни последваха. Излязохме през широкия коридор на главната сграда първо на двора, който, изглежда, се използваше за общо торище. От двете му страни имаше ниски, подобни на навеси постройки, пълни със слама. На четвъртата страна на двора бяха оборите, а в средата беше проходът, през който стигнахме до градината. Първо видяхме тревна площ, върху която имаше няколко купи сено, после минахме покрай много лехи със зеленчуци, между които цъфтяха цветя. Това ли беше прочутата «градина на блажените»? Не, в този случай Пророкът нямаше особена представа за вкуса на мюсюлманина.

Като отминахме лехите, стигнахме до друга тревна площ, която беше по-голяма от първата. И тук имаше няколко големи купи от сено и различни житни растения. Там се издигаше и «кулата на старата майка». Беше кръгла, стара постройка на четири етажа, тоест доста висока. Както обикновено, и тук нямаше прозорци със стъкла. Входът беше отворен. Приземният етаж се състоеше от едно-единствено помещение, от което нагоре се виеше една доста паянтова стълба. Видях, че до стената бяха наредени рогозки и килими, върху които бяха сложени няколко възглавници. В средата върху ниски крачета беше поставено едно четириъгълно легло, което трябваше да ни служи като маса. Нямаше нищо друго.

— Това е жилището ви, ефенди — обясни Хумун, след като ме вкара вътре със стола.

— Тук често ли идват гости?

— Не. Това е най-добрата стая, която имаме, и господарят иска да те почете, като ви я предоставя.

— Какви стаи има над нас?

— Още две като тази тук, а после е помещението с най-хубавата гледка към далечината, но те не са подредени, защото никой не живее в тях.

Обграждащият ни зид изглеждаше така, сякаш тук често имаше леки земетресения, които рушат камъните в стените. Мазилка на зида или камина нямаше. Помещението беше една студена дупка.

По пътя ми беше хрумнала идея как можех да се освободя от слугата. Срещна ни един работник, който имаше зли, сълзящи очи, и тогава неволно си спомних, че всички ориенталци вярват на предразсъдъка за «лошия поглед», който италианците наричат йетатура. Ако човекът с лошия поглед погледне някого пронизващо, то другият трябва да очаква само лоши неща. Човек, имащ остър, пронизващ поглед, лесно може да бъде набеден, че е йетатура, и тогава всички го избягват.

За да предпазват децата от злия поглед, им връзват около шията червени лентички или корали. Възрастните могат да се предпазят от последиците от злите погледи само по един-единствен начин., Трябва да се вдигне ръка и да разперят пръстите й срещу съответния човек. Който направи това, а после бързо се отдалечи, се предпазва от лошите последици на йетатура.