През страната на скипетарите

— Да, имам лоши очи, но ги насочвам само към злонамерени хора.

— Аллах да ме пази! Не искам да имам с теб повече нищо общо. Аллах, валлах!

Хумун разпери десетте си пръста срещу мен, обърна се и изчезна с най-голяма бързина. Спътниците ми високо се изсмяха.

— Добре го направи — ликуваше Халеф. — Този повече няма да се върне, съвестта му е гузна. Ще ни изпратят друг прислужник.

— Да, вероятно този, когото аз искам: Яник, годеникът на младата християнка.

— Как така, сихди?

— Защото Хумун е враждебно настроен към него заради Анка. Той му желае злото и ще направи така, че омразният съперник да бъде натоварен с обслужването ни от Мурад Хабулам. Сега ми помогнете да седна, а после вървете на разузнаване. Трябва да знам как изглежда тази кула.

Като седнах, другите трима се изкачиха горе на кулата, но скоро отново се върнаха. Халеф съобщи:

— Не мисля, че тук ни дебне някаква опасност. Двете стаи на първия и втория етаж са същите като тази.

— Има ли като тук капаци на прозорците?

— Да, и могат да се затварят с големи дървени резета.

— Тогава ще се погрижим никой да не може да се изкачи там през нощта, без да вдигне шум. А какво има най-горе?

— Кръгло отворено помещение с четири каменни колони, които се издигат до покрива. Отвсякъде е заградено с железен парапет.

— Видях отвън. Сигурно «старата жена» излиза оттам, за да благославя децата си.

— Но сега няма да може да излезе, защото предишният отвор е зазидан — отбеляза Халеф.

— Вероятно има някаква причина за това. А как се стига до тези покои на хубавия изглед? Понеже е отворено, вътре може да влиза дъжд и водата ще тече по стълбите в долните помещения. Сигурно има навеси?

— Да, отворът към стълбите е затворен с един капак, който може да се вдига. Капакът и самият отвор са обточени по края с гума, за да се затварят херметически. Подът е леко наклонен на средата, а в центъра има една малка дупка, през която водата може да се оттича.

— Хм! Това открито помещение би могло да стане опасно. Не е невъзможно оттам да се покатери човек.

— Много е високо, сихди.

— Не. Тази стая е толкова висока, че като съм прав, почти стигам до тавана й. Ако и помещенията над нас са със същата височина, то подът на най-горното е на не повече от единайсет аршина. Като прибавим и два аршина, колкото е височината на зида, който опасва горните покои, се получават около тринайсет аршина.

— За такава височина е необходима мердивен и сигурно има такава.

— И аз така мисля. Може ли да се залоства капакът на пода?

— Не — обясни Халеф.

— Тогава пътят на враговете ни, които със сигурност имат стълба, е отворен към нас. Ще се изкачат горе и после ще се промъкнат към нас, където едва ли ще ги очакваме. Сам трябва да се кача, за да огледам всичко. Омар, ще ме вземеш ли на раменете си?

— Да, ефенди, качвай се.

Яхнах раменете му и той ме понесе нагоре. Всеки етаж на кулата, както и приземният етаж, се състоеше само от една стая. На подовете имаше отвори, през които стълбата водеше нагоре. Тези отвори бяха непокрити, но на най-горния етаж имаше тежък капак. Гумените кантове на капака затваряха отвора херметически. Зидът, от който се образуваше горното помещение, беше висок само два лакътя, така че между колоните, опиращи в покрива, се образуваха още отвори. Те предлагаха чудесна гледка към полята и овощните градини.