Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
За него същинската работа на местопрестъплението започваше в настоящия момент. Телата на двете жертви бяха изнесени от апартамента. Йеркер Холмберг остана сам, след като двамата други криминолози му пожелаха приятна вечер и се оттеглиха. Бяха фотографирали жертвите, измерили кървавите петна по стените и обсъдили накратко splatter distribution areas[48] и droplet velocity[49].
Холмберг знаеше значението на тези думи, но почти не бе проявил интерес към техническия анализ на местопрестъплението. Криминолозите щяха да обобщят работата си в обстоен доклад, който детайлно щеше да предостави информация за позицията на убиеца спрямо жертвите и разстоянието между тях, за реда на изстрелване на куршумите и за пръстовите отпечатъци, които биха могли да представляват интерес. Йеркер Холмберг намираше всичко това за напълно безинтересно. Докладът нямаше да съдържа и намек за самоличността на извършителя, нито за мотива, от който той или тя, в случая бе заподозряна жена, се бяха водили по време на убийствата. Именно на тези въпроси трябваше да се опита да намери отговор.
Йеркер Холмберг влезе в спалнята. Постави изтърканото си куфарче на един стол и извади от него джобен диктофон, цифров апарат и тефтер.
Започна, като издърпа чекмеджетата на шкафа зад вратата на спалнята. Горните две съдържаха бельо, пуловери и кутия за бижута, която очевидно бе принадлежала на Мия Бергман. Подреди всички вещи на леглото и внимателно разгледа кутията за бижута, но установи, че тя не съдържа нищо особено ценно. В най-долното чекмедже откри два фотоалбума и две папки с документи, свързани с домакинството. Пусна диктофона.
„Протокол за изземване на вещи от булевард Бьорнеборсвеген 8 Б. Спалня, най-долно чекмедже на шкафа. Два фотоалбума с твърди корици, формат А 4. Черна папка с надпис „Домакинство“ и синя папка с надпис „Документи за покупка на апартамент“, съдържаща данни за заем и вноски по погасяването му. Малка картонена кутия с писани на ръка писма, картички и лични принадлежности.“
Изнесе предметите в коридора и ги прибра в един куфар. След това продължи с чекмеджетата на нощните шкафчета от двете страни на двойното легло, но не откри нищо интересно. Отвори гардеробите, огледа дрехите, прерови всеки джоб и всяка обувка в търсене на нещо забравено или скрито, след което насочи интереса си към най-горните рафтове на гардероба. Отвори различни кашони и малки пластмасови кутии за съхранение на вещи. От време на време намираше документи или предмети, които включваше в протокола по различни причини.
В един от ъглите на спалнята имаше вместено бюро, което оформяше съвсем малък домашен работен кът със стационарен компютър, марка „Компак“, и стар монитор. Под бюрото имаше малка кантонерка на колела, а до него – ниска етажерка. Йеркер Холмберг знаеше, че вероятно ще направи най-важните открития, доколкото можеше да се надява на такива, на работното място, и затова остави бюрото за най-накрая. Отиде във всекидневната и продължи с огледа. Отвори шкафа с витрина и прегледа внимателно всяка купичка, чекмедже и рафт. След това премести поглед върху голямата ъглова етажерка за книги, която опираше във външната стена и стената към банята. Взе един стол и започна от горе на долу, като провери дали няма нещо скрито на върха ѝ. Продължи рафт по рафт, като набързо вадеше по няколко книги наведнъж, преглеждаше ги и проверяваше дали няма нещо зад тях. След четирийсет и пет минути върна последната книга на мястото ѝ. На масата в дневната имаше малка купчина книги, които по някакъв начин бяха привлекли вниманието му. Включи диктофона и заговори:
„От етажерката за книги във всекидневната. Книга с автор Микаел Блумквист, „Банкера на мафията“. Книга на немски със заглавие „Der Staat und die Autonomen“, книга на шведски със заглавие „Революционен тероризъм“, както и английското издание „Ислямски джихад“.
Книгата на Микаел Блумквист включи, защото авторът се бе появявал в разследването. Останалите три му се сториха странни. Йеркер Холмберг не знаеше дали убийството е свързано с политическа дейност – не разполагаше с данни Даг Свенсон и Мия Бергман изобщо да са били политически активни, – дали книгите свидетелстват за най-обща политическа ангажираност, или са попаднали на етажерката във връзка с чисто журналистическа работа. Но реши, че ако двама мъртъвци са открити в апартамент, в който има литература за политически тероризъм, то си струва този факт поне да се отбележи. Затова книгите попаднаха в куфара с иззетите вещи.