Пътят на кралете (том I)

— Ние не сме кожари, Ваше Величество — рече Далинар. — Трябва да дадем и двете парчета от ремъка на опитни майстори и да попитаме тях. Наредил съм на Адолин да проучи нещата.

— Било е срязано — каза Елокар. — Ясно виждам. Ето тук. Казвам ти, чичо. Някой опитва да ме убие. Искат живота ми, както искаха живота и на баща ми.

— Сигурно не смяташ, че това е дело на паршендите — отвърна удивеният Далинар.

— Не знам кой. Може би някой по време на днешния лов.

Адолин помръкна. Какво намекваше Елокар? Повечето хора на днешния лов бяха от армията на Далинар.

— Ваше Величество — открито рече Далинар, — ние ще проверим това. Но трябва да сте подготвен да приемете, че може да е било просто случайност.

— Не ми вярваш — убедено отговори Елокар. — Никога не си ми вярвал.

Далинар пое дълбоко дъх и Адолин забеляза, че едва се сдържа да не избухне.

— Не казвам това. Дори самата вероятност за покушение срещу Вашия живот ме тревожи много. Но настойчиво предлагам да не правите прибързани заключения. Адолин изтъкна, че това би бил доста нескопосен опит за убийство. Падането от коня не застрашава сериозно един Броненосец.

— Да, обаче по време на лов? — настоя Елокар. — Вероятно са искали чудовището от пропастта да ме убие.

— Не се очакваше при този лов да попаднем в опасно положение — възрази Далинар. — Всъщност очакваше се да обстрелваме звяра от разстояние, после да приближим на коне и да го довършим.

Елокар присви очи и изгледа първо Далинар, после Адолин. Едва ли не подозираше тях в нещо. Погледът трая само миг. Да не би Адолин само да си го въобрази? Отче на Бурята, каза си той.

Някъде зад тях се чу гласът на Вама, който викаше краля. Елокар го погледна и кимна.

— Не е приключило, чичо — каза той на Далинар. — Проучи този ремък.

— Така и ще направя.

Кралят върна подпръга и се оттегли; Бронята му потракваше.

— Татко — тутакси се обади Адолин, — ти видя ли…

— Ще поприказвам с него за това — отговори Далинар. — Някой път, когато не е толкова превъзбуден.

— Но…

— Ще говоря с него, Адолин. Ти пък провери ремъка. И върви да събереш хората си. — Далинар посочи някъде далече на запад. — Мисля, че подвижният мост се задава.

Най-сетне, рече си Адолин, щом проследи погледа му. Група дребни фигурки пресичаха далечната част на платото, развели флага на Далинар и следвани от отряд с един от подвижните мостове на Садеас. Бяха пратили за такъв мост, понеже беше по-бърз от далинаровите големи и теглени от чули съоръжения.

Адолин забърза да даде заповеди на хората, макар че се разсейваше от думите на баща си, от предсмъртното послание на Гавилар и от недоверчивия поглед на краля преди малко. Явно разполагаше с доста въпроси, които да занимават ума му по дългия обратен път към лагерите.