Пътят на кралете (том I)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:
Адолин кимна.
— Сине, продължавам да се надявам, че ако те накарам да следваш Кодекса достатъчно дълго време, ще разбереш — както аз разбрах — неговото значение. Дано не ти е необходим толкова драматичен пример като на мен. Независимо от това, длъжен си да разбереш. Говориш за Садеас, как си щял да го биеш, да си съперничиш с него. Знаеш ли за участието му в смъртта на брат ми?
— Той е бил двойникът — отвърна Адолин. Садеас, Гавилар и Далинар бяха добри приятели до смъртта на краля. Всички го знаеха. Нали тримата заедно бяха завладели Алеткар.
— Да — продължи Далинар. — Той е бил с краля и е чул войниците да викат, че идва Броненосец. Идеята с двойника е била план на Садеас — той облякъл една от дрехите на Гавилар и избягал вместо него. Това си е било чисто самоубийство — без Вълшебна броня да накараш един убиец-Броненосец да те преследва. От всички известни ми човешки постъпки, тази е най-смелата. Искрено съм убеден в това.
— Но се провали.
— Така е. И част от мен никога няма да прости на Садеас за този провал. Знам, че нямам разумно основание, ала той трябваше да е там с Гавилар. Точно както и аз трябваше да съм там. Ние двамата предадохме нашия крал и не можем да си простим взаимно. Но двамата все още сме единни за едно. В онзи ден ние се заклехме. Ще браним сина на Гавилар. На всяка цена и независимо от другите неща, които стоят помежду ни, ние ще защитаваме Елокар.
И затова аз съм тук, в Пустите равнини. Не заради славата или богатството. Не се вълнувам от тях, вече не. Дойдох заради моя брат, когото обичах, и заради моя племенник, когото обичам. А по някакъв начин това ни разделя със Садеас също толкова, колкото и ни обединява. Садеас мисли, че най-добрата защита за Елокар е избиването на паршендите. Той свирепо тласка самия себе си и хората си в сраженията. Вярвам, че донякъде е убеден, че аз нарушавам клетвата си, като не постъпвам по същия начин.
Ала не така можем да защитим Елокар. Той има нужда от стабилност на престола, от съюзници, които го подкрепят, а не от върховни принцове, които се карат. Изграждането на силен Алеткар ще е по-добра защита за него от изтребването на нашите врагове. Това беше делото на живота на Гавилар — обединяването на върховните принцове…
Той млъкна. Адолин чакаше още обяснения, но не получи.
— Садеас — продума Адолин накрая. — Аз съм… изненадан да чуя, че го наричаш храбър.
— Той е храбър. И хитър. Понякога допускам грешката да го подценявам заради неговото екстравагантно облекло и маниерничене. Но вътре в себе си той е добър човек, синко. Не ни е враг. Може понякога да се караме, аз и той. Обаче Садеас работи за защитата на Елокар, затова те моля да го уважаваш.
Как да отговори човек на това? Мразиш го, обаче ме молиш аз да не го мразя?
— Добре — отговори Адолин. — Ще се въздържам в негово присъствие. Но, татко, аз все още не му вярвам. Моля те. Поне обмисли възможността той да не е толкова всеотдаен като тебе, да те разиграва.
— Отлично. Ще помисля за това.
Адолин кимна. И това беше нещо.
— Ами това, което каза накрая? Нещо за писане?
Далинар се поколеба.
— Това е наша обща тайна. Освен мен и Садеас, само Ясна и Елокар знаят. Обмислях кога да ти кажа, понеже ти ще заемеш моето място, когато падна. Казах ти последните думи на брат ми към мен.
— Помолил те е да следваш Кодекса.
— Да. Но има и друго. Още думи от него за мен. Обаче тях той… написа.
— Гавилар е можел да пише?
— Когато Садеас намерил тялото на краля, открил и нещо, написано със собствената му кръв на парче от някаква дъска. То гласи „Братко, трябва да намериш най-важните думи, които човек може да каже.“ Садеас укрил фрагмента. После накарахме Ясна да ни го прочете. Ако е истина, че е можел да пише — а други възможности няма — значи е криел някаква срамна тайна. Както казах, към края на живота му неговите действия ставаха все по-странни.
— И какво означава това? Тези думи?
— Това е цитат — отговори Далинар. — От древна книга, наречена Пътят на кралете. Към свършека на живота си Гавилар обичаше да му я четат — често ми говореше за нея. Доскоро не знаех, че думите са оттам; Ясна ми го посочи. Вече няколко пъти ми я прочетоха цялата, но засега не намирам обяснение защо е написал това. — Замълча за малко. — Книгата е служела на Сияйните рицари като напътствие, като книга със съвети за живота.
Сияйните рицари? Отче на Бурите!, рече си Адолин. Виденията на баща му… сякаш често имаха нещо общо със Сияйните. Това допълнително потвърждаваше, че бяха свързани с вината, изпитвана от Далинар заради смъртта на брат му.