Венец от трева (Част I: Предсказанието)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част I: Предсказанието)». Краткое содержание книги:
— Добре, добре, заповядай! Но следващия път, когато заминавам надалеч, Марк Ливий, пак ще трябва да ми го дадеш: носи ми голям късмет.
— Как смее! — задъхваше се от гняв Друз и в следващия миг се хвана за пръста, да не би иззад гърба му да изникне Цепион и да му открадне пръстена, както си стои на мястото. Нямаше нищо по-лесно от това да се свали незабелязано въпросният пръстен, защото беше толкова малък, че можеше да се носи само на кутрето, но за него беше широк и сам се изхлузваше. Александър Велики ще да е бил доста дребен човек, щом е имал такива мънички пръсти.
— Не му обръщай внимание, Марк Ливий — опита се да го утеши Ливия, която отново извърна глава на една страна с надеждата да го види по-добре. — Какво ще стане с децата ми? Наистина ли може да ги изостави?
— Не и след като го поставя на мястото му — закани се мрачно Друз. — Ти не получи ли също писмо?
— Не, само текста на документа за развод.
— Значи можеш да си починеш и да чакаш да се оправиш.
— Какво да кажа на децата?
— Засега нищо. Нека първо се разбера с баща им, пък след това.
Марк Ливий Друз се върна обратно в кабинета си, потърси подходящо по размери парче от най-скъпия си пергамент (искаше му се това, което щеше да напише на зет си, да се запази за бъдните поколения) и седна да измисли отговор на Цепион.
„Ти можеш да се отричаш, колкото си искаш от трите си деца, Квинт Сервилий, но аз пък ще се закълна пред цялото общество, че и трите са заченати именно от теб; надявам се обаче да не стигаме чак дотам, защото това ще означава съдебен процес. От месец април през третия консулски мандат на Гай Марий допреди двайсети и три месеца, когато замина за чужбина, ти, Квинт Сервилий, живя под моя покрив и се храни за моя сметка. По време на отсъствието ти пак аз хранех, обличах и давах подслон на жената и децата ти. Искам от теб да намериш нужните улики и доказателства, че сестра ми ти е изневерявала, когато и да е, през годините, в които двамата с нея живеехте под моя покрив. Ако си направиш труда да прегледаш акта за раждане на сина си, ще се увериш, че и той е бил заченат по времето, когато ти живееше в дома ми.
Ето защо бих те посъветвал навреме да се откажеш от намеренията си да лишиш от наследство трите си деца. Ако ти обаче продължиш да упорстваш в безотговорното си отношение към тях, то да знаеш, че ще те подведа под съдебна отговорност от тяхно име. А в обръщението си към съдебните заседатели няма да пропусна да дам известна информация относно аурум Толозанум, най-вече да ги осведомя за огромните парични суми, които си изтеглил от влогове на покойния си баща и които на свой ред си вложил в различни банкови сдружения по западните брегове на Вътрешно море, в поземлена собственост, а също така и в предприемачески сдружения, чийто предмет на дейност не допуска принадлежност към сенаторското съсловие. Сред свидетелите, които ще се видя принуден да призова пред съда, ще бъдат неколцина от най-известните и уважавани лекари в Рим, които могат да потвърдят, че при физическите издевателства над сестра ми ти умишлено си целил нейното осакатяване. Нещо повече, готов съм да призова за свидетел и сестра си, както и иконома в къщата ми, който е чул всичко.
Колкото до зестрата на сестра ми и стотиците хиляди сестерции, които ми костваха седемте години издръжка на теб и на семейството ти, можеш да си спокоен: не бих си мърсил ръцете с тези пари, но съм спокоен, че и ти няма да видиш нищо добро от тях.
И най-накрая, няколко думи за пръстена ми. Има достатъчно свидетели, които да потвърдят, че въпросният пръстен е от няколко поколения законно притежание на фамилията на Ливиите, затова не ти остава друго, освен да се откажеш от всякакви претенции към него.“
Писмото беше подпечатано и един от робите беше спешно пратен да го занесе в новото убежище на Цепион, къщата на Луций Марций Филип. След като потропа на вратата на получателя, куриерът беше прогонен и единственото, което Друз можа да научи от него, бе, че отговор не се очаква. Усмихнат, Друз връчи десет денария обезщетение на пострадалия, седна на стола си зад писалището, затвори очи и се опита да си представи в какъв гняв е изпаднал Цепион, докато е чел писмото му. Отсега беше сигурен, че до съд няма да се стига. И независимо кой се окажеше истинският му баща, малкият Квинт щеше официално да остане син на Цепион. И щеше да наследи Златото на Толоза. Друз се усмихваше все по-широко и по-широко и мечтаеше как малкият Квинт израства с дълъг врат и голям нос и как и последният римски клюкар разбира кой не може да бъде бащата… Прекрасно възмездие за човек, който си позволява да бие жена си.