Венец от трева (Част I: Предсказанието)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част I: Предсказанието)». Краткое содержание книги:
Друз направи кисела гримаса.
— Не. Заключил я в спалнята ви.
— Горката! Толкова го обожава!
— Това го разбрах. И все пак ми е напълно непонятно.
— А сега какво ще стане, Марк Ливий?
Той вдигна рамене.
— Нямам представа! Навярно най-добре ще е да се държим все едно не се е случило нищо особено… Доколкото позволяват обстоятелствата все пак. Ще стоим и ще чакаме вест от… — и този път щеше да каже Цепион, както го беше споменавал вече цял час, но се усети и рече: — Квинт Сервилий.
— А ако поиска развод, както предполагам, че ще постъпи?
— Тогава се освобождаваш веднъж завинаги от него и бих казал, че ще е много добре.
Но Ливия Друза мислеше за друго и не можеше повече да го премълчава.
— Ами Марк Порций Катон?
— Той означава много за теб, така ли?
— Да, повече от всичко.
— Момчето от него ли е, Ливия Друза?
Това беше въпрос, който тя отдавна си бе задавала! Какво да каже, когато някой от семейството попита за червените коси на сина й или пък забележи приликата му с Марк Порций? Досега си казваше, че в замяна на годините тормоз и подчинение, в замяна на побоищата, които й нанасяше през последните месеци, Цепион й беше дал поне едно: синът й щеше да носи неговото име. Ако обаче признаеше пред света, че бащата е Катон, то и малкият щеше да се казва Катон… Освен ако не допуснеше още по-голямата грешка изобщо да премълчи от кого го е заченала и тогава да му лепне завинаги позора на незаконородено дете. Но за късмет синът й беше видял бял свят в напълно подходящ момент и Цепион можеше спокойно да бъде наречен негов баща. Единствена от всички майката можеше да е сигурна, че не е заченала от мъжа си.
— Не, Марк Ливий, синът ми е от Квинт Сервилий — излъга убедено Ливия. — Връзката ми с Марк Порций започна едва след като бях забременяла.
— Много жалко тогава, че се е родил червенокос — отбеляза Друз и с нищо не издаде какво всъщност мисли по въпроса.
Ливия се усмихна престорено.
— Не си забелязвал на какви хитрини е способна съдбата, само и само да оплете пътищата на смъртните? — подхвърли тя. — Още от мига, в който се срещнах с Марк Порций, предчувствах, че съдбата ми крои нещо. Когато малкият Квинт се оказа червенокос, това дори не ме учуди… Излизаше, че никой няма да ми повярва.
— И все пак, каквото и да стане занапред, аз ще съм на твоя страна, сестро — увери я Друз. — Докато съм на този свят, ще ти помагам с всичко, с което мога.
В очите на Ливия започнаха да напират сълзи на признателност.
— О, Марк Ливий, не можеш да си представиш колко съм ти благодарна за тези думи!
— Това е най-малкото, което мога да сторя за теб. — Той се покашля. — Колкото до Сервилия Цепионида, можеш да бъдеш сигурна, че тя няма да се отрече от мен, също както не би се отрекла и от теб.
Още същия ден Цепион прати известие, че иска развод от Ливия Друза. Към известието имаше прикрепено лично писмо до Марк Ливий Друз, което за малко да го довърши окончателно.
— Знаеш ли какво ми пише тази гадина? — каза той на сестра си, която бе прегледана от неколцина лекари, и сега си почиваше в стаята.
Точно в момента Ливия се беше излегнала по корем и търпеливо чакаше двамина от лекарските помощници да намажат с балсам синините й; не можеше да обърне глава и да види изражението на брат си. С огромни усилия на волята поизви схванатия си от боя врат само колкото да го зърне с крайчеца на окото си.
— Какво ти пише? — попита тя.
— Най-напред отрича бащинството си и на трите деца! Отказва да върне зестрата ти и те обвинява в повече от една изневери. Отказва да ми заплати за седемте години престой у дома ми… Доколкото мога да проумея смисъла на написаното, оправдава се с факта, че ти никога не си била негова жена и че децата ти не са негови, а чужди.
Ливия Друза отпусна безпомощно глава на възглавницата.
— Екастор! Марк Ливий, да се отрече от сина си го разбирам, но как може да постъпи така с дъщерите си? Да се съмнява в бащинството на малкия Квинт, това е очаквано, но Сервилия и Лила?… Сервилия няма да го преживее.
— О, не сме свършили още! — размаха писмото Друз. — Щял да промени завещанието си и да лиши трите си деца от всякакво наследство. И най-накрая има наглостта да ми поиска „своя пръстен“! Своя пръстен!
Ливия Друза добре знаеше за кой пръстен става дума. Бижуто беше семейно наследство, беше принадлежало на баща им, преди това на неговия баща. Знаеше се, че някога е стоял на ръката на Александър Македонски. Още по времето, когато като дете Квинт Сервилий Цепион се беше сприятелил с Марк Ливий Друз, той бе зърнал пръстена на ръката на баща му и го бе поискал за себе си. Беше видял с очите си как умиращият Друз Цензор го предава на сина си и най-накрая, преди да замине за Смирна и Италийска Галия, го бе изпросил от зет си, обяснявайки, че пръстенът щял да му бъде щастлив талисман. Друз не желаеше да се разделя със семейната ценност, но заради приятелството се съгласи и му го даде. Когато Цепион се завърна от пътешествието си обаче не пропусна да си поиска веднага обратно пръстена. В началото Цепион си измисляше хиляди причини, за да го задържи по-дълго у себе си, но най-сетне Друз го хвана натясно и той нямаше как да откаже. Тържествено го свали от пръста си и му го връчи със следните помпозни слова: