Венец от трева (Част I: Предсказанието)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част I: Предсказанието)». Краткое содержание книги:
След като се намечта достатъчно, отиде до детската стая, за да повика малката Сервилия на разговор насаме в градината. До този ден той едва ли й бе обръщал внимание изобщо, освен когато двамата се разминаваха из къщата: някоя усмивчица, потупване по главичката, подаръче в подходящ момент, това бяха отношенията им; й навярно всеки път си беше мислил само едно: какво нелюбезно дете е племенницата му. Как можеше Цепион да отрича бащинството си? Та тя беше негово пълно подобие: мъничко, но хапливо и опасно животинче. Друз винаги бе смятал, че децата трябва да бъдат държани настрана от делата на възрастните и поведението на малката тази сутрин го беше потресло. Бъбриво, злобно създание! Виж, тя си заслужаваше Цепион да се отрече от нея и да я остави без наследство.
Зает с тези мисли през цялото време, докато се разхождаха из перистила със Сервилия, Друз я гледаше с хладно безразличие.
— Сервилия, след като така и така знаеш целия ни разговор с родителите ти от сутринта, редно е да ти съобщя, че баща ти е решил да се разведе с майка ти.
— О, чудесно! — зарадва се тя, удовлетворена, че честта на семейството е била защитена. — Събирам си нещата и веднага отивам при баща си.
— Това е невъзможно — заяви Друз, доволен, че има с какво да я разочарова. — Той не те ще.
При тези му думи детето пребледня толкова силно, че ако не бяха струпалите се този ден необичайни обстоятелства, Друз навярно би се разтревожил да не й е станало нещо. Но сега му доставяше радост да я гледа как й се разбива сърчицето. За негово разочарование тя не припадна, а напротив — изпъчи гърди, а в следващия миг лицето й цялото поруменя.
— Не ти вярвам — твърдо заяви. — Татко никога не би постъпил така с мен. Сигурна съм, че не би!
Той вдигна рамене.
— Ако не ми вярваш, иди и се убеди сама. Той не е далеч, само през няколко къщи от моята. Настанил се е у Луций Марций Филип. Иди и го попитай.
— Точно така ще направя — съгласи се Сервилия и гордо се запъти към входната врата. След нея веднага хукна бавачката й.
— Оставя я, Стратоника — заръча Друз. — Просто й прави компания и я върни после у дома.
„Колко са нещастни тези хора — убеждаваше се той, застанал да си почине край фонтана. — И колко нещастен щях да бъда аз, ако ги нямаше Сервилия Цепионида и малкият ни син… и детето, което се е скрило така на уютно в корема й.“ Подобни мисли обаче не се задържаха дълго в главата му и той усети силно желание да скочи и да напердаши Сервилия, щом като баща й вече не е пред очите му. Най-накрая, когато слабите лъчи на зимното слънце постоплиха наранената му душа и споменът за събитията от деня започна да се размива, отново бе обхванат от чувството си за справедливост; отново се превърна в Марк Ливий Друз, който трябваше да бди над всички, които бяха несправедливо оскърбени, и да ги защищава… И все пак никога повече не би застанал на страната на един Квинт Сервилий Цепион, независимо от злините, на които той би могъл да стане жертва.
Когато Сервилия се прибра у дома, Друз още стоеше при огрения от слънцето шадраван, чиито струи, щедро бликащи из зиналата уста на бронзовия делфин, къпеха в сребро и злато малкия басейн. Стоеше с притворени очи, с благо и спокойно изражение.
— Вуйчо Марк! — сепна го Сервилия.
Той отвори очи и с известни усилия успя да й се усмихне.
— Привет. Какво стана?
— Наистина не ме ще. Твърди, че не съм била негова дъщеря — процеди през зъби момиченцето.
— Видя ли? А на мен не повярва.
— Защо да ти вярвам? Ти си на нейна страна.
— Сервилия, нямаш право да се държиш толкова осъдително с родната си майка. Още повече, че тъкмо тя е жертва на баща ти, не обратното.
— Как така тя ще е жертвата? Нали си имаше любовник?
— Ако баща ти се беше държал по-мило с нея, тя никога не би си потърсила любовник. Никой мъж не може да намери оправдание защо бие жена си.
— Трябваше не да я бие, а да я убие. Аз така бих постъпила на негово място.