Венец от трева (Част I: Предсказанието)

Няколкото минути, които му останаха да се съвземе, Друз използва да размисли отново над чутото, да успокои треперещите си от гняв ръце и в крайна сметка да си каже, че навярно Кратип е преувеличил и че това, което слугите си мислят, не отговаря напълно на истината.

Но му беше достатъчно само да огледа по-отблизо Ливия Друза, за да се увери, че икономът му нищо не си е измислил. Тя влезе първа в кабинета му и както беше застанала още на вратата, брат й можа да прочете в очите й цялата болка и страх, дълбокото отчаяние, които я бяха обладали. Друз изпита смътното чувство, че сестра му вече е усетила първите повеи на смъртта върху себе си. Веднага след нея се появи и Цепион, видимо спокоен, любопитен какво ли ще му каже шуреят му.

Друз ги чакаше изправен пред писалището си, затова дори не ги покани да седнат. Изгледа с цялата злоба, на която беше способен, зет си и просъска:

— До слуха ми достигна, Квинт Сервилий, че си малтретирал физически сестра ми.

Ливия Друза го зяпна в удивление, докато Цепион си придаде важен вид и презрително отвърна:

— Това, как постъпвам със собствената си жена, Марк Ливий, си е единствено моя работа.

— Не съм съгласен — опитваше се да говори спокойно Друз. — Жена ти е моя сестра, принадлежи на знатна и могъща фамилия. Преди да се омъжи за теб, никой в тази къща дори не си е помислял да я бие. Няма да позволя и занапред някой да го стори.

— Тя е моя жена. Което означава, че зависи единствено от мен, Марк Ливий, не от теб! Ще се отнасям с нея тъй, както намеря за добре.

— Двамата с Ливия Друза сте свързани с брак — изрече с каменно изражение Друз, — но между мен и нея съществуват по-силни връзки, връзките на кръвта. Кръвта вода не става и аз никога няма да ти позволя да биеш сестра ми!

— Ти самият каза, че не искаш да знаеш за начините, по които смятам да я науча на дисциплина! И беше прав. Това не ти влиза ни най-малко в работата.

— Когато един мъж започне да бие жена си, това влиза в работата на всички околни. Защото от подобно издевателство по-долно деяние няма. — Друз се обърна към сестра си. — Ако обичаш, Ливия Друза, свали дрехите си. Искам да видя какво ти е направил този злосторник.

— В никакъв случай, жено! — заповяда Цепион, възмутен от подобна мисъл. — Да се покажеш гола пред чужд мъж? Забранявам ти!

— Съблечи се, Ливия Друза — повтори брат й.

Ливия Друза нито помръдна, нито каза нещо.

— Скъпа, трябва да го сториш — подкани я любезно Друз и се приближи до нея. — Трябва да видя.

Прегърна сестра си с една ръка, но при самия допир тя извика от болка и се отдръпна настрани. Като се стараеше да не я докосва, Друз внимателно развърза презрамките на робата й и дрехата започна бавно да се смъква по тялото й.

Сред сенаторското съсловие открай време бяха свикнали да гледат на биенето на жените като на най-позорно деяние. И макар да го знаеше много добре, Цепион не посмя да спре Друз в разсъбличането на жена му. Робата се смъкна под гърдите на Ливия Друза, които, вместо да радват мъжкия поглед със закръглените си форми, го ужасяваха с огромните, незараснали белези, оцветили се с времето в синкавомораво и бледожълто. В следващия миг Друз развърза и колана. И горната, и долната дреха паднаха на земята и сестра му остана гола. Последния път мъжът й я беше налагал по бедрата, та затова те сега бяха покрити с кървави резки. Също тъй грижливо, както я беше разсъблякъл, Друз помогна на сестра си да се облече отново, хвана треперещите й от напрежение пръсти и я подкани да върже отново колана си. Обърна се отново към Цепион.