Венец от трева (Част I: Предсказанието)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част I: Предсказанието)». Краткое содержание книги:
Но Друз вече не можеше дори и да иска да му каже, защото последното посещение му дойде твърде много; той просто се облегна назад на възглавницата и даде воля на смеха си.
Публий Рутилий Руф не се лъжеше. Цял Рим надаваше ухо за новината; всеки можеше да събере две и две, още повече че най-малкото от трите деца на разведената се радваше на яркочервени коси, а в същото време се оказваше, че простата, но завидно богата съпруга на червенокосия Марк Порций Катон Салониан Куспия също е пратила на съпруга си известие за развод. Неразделната двойка Квинт Сервилий Цепион и Марк Ливий Друз вече не си говореха, макар Цепион да продължаваше да твърди, че изобщо не се били скарали заради жени, ами всичко било, защото Друз не искал да му върне пръстена.
В Рим се срещаха и наблюдателни личности, които скоро си дадоха сметка как на страната на Друз и сестра му застават все честни и почтени люде, докато около Цепион кръжат предимно хора със съмнителни качества като Луций Марций Филип и Публий Корнелий Сципион Назика. Към тях можеха да се прибавят и множество подлизурковци от конническото съсловие, които плаваха в същите води като Гней Куспий Бутеон, бащата на опозорената Катонова съпруга, който се знаеше с прякора Лешояда. Като че ли най-много бяха онези, които не заставаха открито нито на едната, нито на другата страна и гледаха на целия скандал по-скоро като на забавна случка от римския живот; пример за такъв безпристрастен зяпач беше Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус, който след като в продължение на няколко години се беше крил в миша дупка заради унижението, което му нанесе жена му, влюбвайки се в Сула, започваше да показва глава. Вече му беше позволено да се смее на глас, защото неуместните чувства на младата Далматика бяха поутихнали, а в същото време коремът й видимо наедряваше с плод, за който Скавър можеше да е спокоен, че е негово дело. Сред онези, които гледаха на случилото се най-вече откъм смешната му страна, беше и Публий Рутилий Руф, нищо че се падаше чичо на уличената в изневяра Ливия Друза.
И все пак, оказа се, че в крайна сметка не истинските участници в скандала трябваше да решават всичко, ами единствен Марк Ливий Друз, който нямаше вина за нищо.
— Или иначе казано — мърмореше той пред приятеля си Силон скоро след като новите консули встъпиха в длъжност, — както стана традиция от няколко години насам, пак аз трябва да съм татко на всички бебета в рода! Ако поне разполагах с парите, които онова проклето магаре Цепион ми изпи и изяде за последните седем години, нямаше да се оплаквам! Но новият ми зет Катон Салониан е бил обран до шушка от Луций Домиций Ахенобарб, защото е трябвало да осигури тлъста зестра за сестра си. Всичко, което съпругата му Куспия му била донесла, сега е отново в ръцете на социално издигащия й се баща, така че аз трябваше да плащам на Луций Домиций да не изгони лишената му от всичко сестра. Не само това, ами пак съм принуден да давам подслон на сестра си, на новия й съпруг и на непрекъснато увеличаващата й се челяд… тя пак е бременна!
Макар и да знаеше, че няма с какво да помогне на Друз, Силон се реши поне малко да го поутеши, като подобно на чичо му погледне на случилото се откъм забавната му страна.
— О, Марк Ливий, от всички римски нобили, ти можеш с право да се гордееш, че си най-излъганият!
— Я стига — усмихна се Друз. — Просто си казвам, че Фортуна или който и да било там маже да се отнася към мен с поне малко от уважението, което заслужавам. Но каквото и да е представлявал животът ми преди Араузио, а никой не е казал, че само Араузио ме е накарало да прогледна, то той е забравено минало. Всичко, което знам, е, че не мога изоставя бедната си сестра. И че колкото и да не ми се ще да го призная пред хората, новият ми зет струва много повече от стария. Баба му на Салониан може и да се е родила робиня, но това не му пречи да е истински достоен мъж. Всички в семейството сме щастливи да го приемем под своя покрив. Дори ми харесва начинът, по който се отнася с Ливия Друза; мога да кажа, че я е спечелил не само като любовник, но и в качеството си на законен съпруг. Навремето тя беше склонна по-скоро да смята, че бракът й с него не отговаря на общественото ни достойнство, но с месеците свикна да се гордее с него.
— Радвам се да науча, че бедната ти сестричка най-сетне е намерила щастието — рече Силон. — Винаги съм живял с чувството, че животът й се е превърнал в дълбоко страдание, но и тя винаги се е старала да го прикрие от околните, както би подхождало на всеки Ливий Друз. И все пак жалко е, че не можеш да се отървеш от гостите си… Предполагам, че ти се налага да финансираш и Салониановата кариера?