Венец от трева (Част I: Предсказанието)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част I: Предсказанието)». Краткое содержание книги:
Друз вдигна ръце и я отпъди:
— О, я ми се махай, проклето момиче такова!
„Ще бъде щастие — продължаваше да размишлява Друз, след като племенницата му се беше скрила, — ако Сервилия поне спечели нещо от раздялата с баща си. С времето все ще се сближи повече с майка си. Би било естествено.“
Скоро огладня и отиде да хапне заедно с жена си хляб, маслини и твърдо сварени яйца; използва случая да й разкаже в по-големи подробности за семейните неволи. Понеже знаеше, че Сервилия Цепионида като всеки друг в рода си държи много и на благоприличието, и на фамилната чест, Друз не беше никак сигурен как би реагирала тя, щом научи, че снаха й е била пропъдена от мъжа си заради любовна връзка с някой си правнук на роб. Но макар и силно разочарована от личността на Ливииния любовник, Сервилия Цепионида твърде силно обичаше мъжа си, за да му разваля настроението. С годините беше научила, че за да бъде истинско едно семейство, мъжът и жената трябва да бъдат лоялни един към друг, затова би било съвсем неуместно, ако сега не подкрепеше Друз и унизената му сестра. Това, че цял живот беше прекарала под един покрив с брат си Цепион, не беше причина да го обича особено, по-скоро обратното. Но ако като дете се беше страхувала от него и това я правеше послушна сестра, то присъствието на силния Друз до нея й вдъхваше повече смелост и стремеж към самостоятелност.
Затова двамата съпрузи можеха да си позволят дори в такъв изпълнен с тревоги ден да се наобядват спокойно. Сит и доволен, Друз с нови сили щеше да се впусне в решаването на възникналите проблеми. Оказа се, че те далеч не са свършили. В късните следобедни часове на вратата му потропа нова грижа в лицето на самия Марк Порций Катон Салониан.
Друз покани гостенина си на разходка под колонадата, където никой нямаше да ги безпокои, и вътрешно се готвеше за най-лошото.
— Преди малко имах честта да бъда посетен от Квинт Сервилий Цепион и Луций Марций Филип — обясни Катон; по равнодушния му тон човек би могъл да си помисли, че говори за маловажни неща.
— Двамата едновременно, а? Предполагам, че Филип е играл ролята на страничен наблюдател.
— Точно така.
— И?
— Цепион просто бе дошъл да ме уведоми, че се е развел с жена си заради уличаването й в изневяра с мен.
— И нищо друго?
Катон се навъси.
— Какво друго очакваш? Другото е, че го каза пред жена ми, която използва случая веднага да се върне при баща си.
— Богове, историята, като че ли няма намерение да спре да се повтаря! — възкликна Друз и разпери ръце във въздуха. — Седни, ако обичаш, Марк Порций. Най-добре ще е да ти разкажа всичко по реда му. Разводът е само началото.
Разказът за деянията на Цепион до такава степен извадиха Катон от кожата му, че Друз трябваше да го успокоява; Порций Катоните винаги се бяха хвалили със способността си да се държат хладнокръвно — в действителност обаче нямаше човек в рода, който да не губеше лесно самообладание. Много време и усилия трябваха на Друз, за да убеди Катон, че ако изпълни заканата си да убие веднага Цепион или най-малкото да го осакати за цял живот, това само ще навреди допълнително на Ливия Друза. След като най-накрая се увери, че посетителят му си е овладял нервите, той го заведе при сестра си. Дори да се беше съмнявал в искреността на чувствата, които любовниците споделяха, само един поглед бе достатъчен да се увери, че двамата наистина значат много един за друг. Да, тяхното беше любов за цял живот. Горките!
— Кратип — повика той иконома си, щом остави двамата влюбени насаме. — Отново огладнях и бих искал да вечерям веднага. Би ли съобщил на господарката Сервилия Цепионида?
Господарката Сервилия обаче беше предпочела да вечеря в детската стая, където голямата й племенница се беше тръшнала на леглото си и беше обявила, че повече няма да приеме нито хапка храна, нито капка вода. Най-добре било да умре, защото само смъртта й щяла да трогне баща й и да го накара да се чувства нещастен заради нея.
Друз се запъти сам към триклиния, повтаряйки си за сетен път колко хубаво би било денят най-после да свърши и на сутринта друго слънце да огрее двора му. Въздъхвайки облекчено, той се излегна на кушетката и зачака густациото.
— Какво чуват ушите ми? — изведнъж се разнесе нечий глас откъм вратата.
— Чичо Публий!
— Е, казвай каква е истинската история? — мина по същество Публий Рутилий Руф, докато си изригваше обувките на пода и пъдеше роба, завтекъл се да му мие краката. Натрапникът бързо се изкатери на кушетката на Друз и зае почетното място, за да изгледа отблизо племенника си. В очите му се четеше неприкрито любопитство, но Друз не можеше да му се сърди за нищо, защото беше явно, че чичото бе дошъл не само да задава въпроси, но и да помага, ако трябва. — В цял Рим се разправят какви ли не истории — обясни неведението си Рутилий, — развод, изневяра, роби — любовници, бой на жени, грозни деца… Откъде се взеха толкова бързо всички тези пикантерии?