Венец от трева (Част I: Предсказанието)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част I: Предсказанието)». Краткое содержание книги:
— Веднага да напуснеш дома ми — заповяда му той, без да променя леденото си изражение.
— Жена ми е моя собственост — напомни му Цепион. — Като неин съпруг съм упълномощен да се отнасям с нея, както сметна за необходимо. Ако пожелая, мога дори да я убия.
— Жена ти е преди всичко моя сестра, а аз няма да позволя някой да издевателства върху един Ливий Друз, също както сам никога не бих издевателствал над животните във фермата си. Махай се от къщата ми!
— Ако ще се махам, ще се махаме двамата с нея — упорстваше Цепион.
— Тя ще остане при мен. А сега си върви, биячо на жени!
Изведнъж зад гърбовете им се разнесе нечий пронизителен писък.
— Тя го заслужава! Тя го заслужава! — Отнякъде се бе появила малката Сервилия, която сега се завтече към баща си и предано го погледна. — Не я бий, татко! Убий я!
— Я се връщай в детската стая — рече отегчено Друз.
Но племенницата му се хвана за ръката на Цепион и както бе застанала разкрачена, предизвикателно го стрелна с искрящите си очички.
— Тя заслужава да умре! — крещеше детето. — Аз знам защо й харесваше в Тускулум! Аз знам какво правеше всъщност в Тускулум! Аз знам и защо детето й се роди червенокосо!
Изведнъж баща й се отскубна като опарен от ръката й. В погледа му заблестя неочаквано просветление.
— Какво искаш да кажеш, Сервилия? — раздруса я той грубо за рамото. — Хайде, момиче, говори каквото знаеш!
— Тя си имаше любовник, аз много добре знам какво значи любовник! — оголи заканително зъбки Сервилия. — Майка ми си имаше любовник. Червенокос! Срещаха се всяка сутрин в една къща в имението му. Знам, защото съм я следила. Виждала съм ги какви ги вършат на леглото му! И знам, че мъжът се казва Марк Порций Катон Салониан и че прадядо му е бил роб! Това го научих от леля Сервилия! — Малката отново се обърна към Цепион. С колкото злоба и омраза гледаше допреди малко майка си Ливия, с толкова обич и преданост сега се опитваше да погълне всеки жест на любимия си баща. — Татко, ако не искаш да я убиеш, защо не я оставиш тук! Тя не те заслужава! Изобщо не си струва! В крайна сметка коя е тя? Някаква си плебейка, докато ние с теб сме истински патриции! Ако сега я изоставиш, обещавам ти, че аз ще се грижа за теб!
Друз и Цепион се бяха вкаменили от удивление, докато неочаквано Ливия Друза си възвърна разсъдъка. Набързо завърза колана на дрехата си и се наведе към дъщеря си.
— Малка моя, нещата изобщо не са такива, каквито си мислиш — рече тя нежно и понечи да погали дъщеря си по бузата.
Но Сервилия я удари с все сила през пръстите и се долепи още по-плътно до баща си.
— Знам много добре, че са точно така, както си ги мисля! И няма защо ти да ми обясняваш! Ти сложи петно върху нашето име… върху името на баща ми! И заслужаваш да умреш! А момчето не е от баща ми!
— Малкият Квинт е от баща ти — отрече Ливия Друза. — Той е твой брат.
— Не, той е син на червенокосия и е жалък роб по произход! — Сервилия се хвана за туниката на Цепион. — Татко, моля те, отведи ме оттук!
Вместо отговор обаче Цепион я сграбчи за врата и я блъсна толкова грубо, че тя падна на пода.
— Какъв глупак съм бил — промърмори той. — Момичето е право, заслужаваш да умреш. Жалко, че не използвах колана си по-често.
В следващия миг той напусна стаята, стиснал заканително юмруци, а детето му, обляно в сълзи, се втурна подире му и напразно го молеше да го изчака.
Друз остана насаме със сестра си.
Усещаше, че краката му не го държат; едва стигна до стола си и уморено се отпусна. Ливия Друза! Кръв от неговата кръв, плът от неговата плът! Единствената му сестра! Уличена в изневяра! И все пак, именно след този потресаващ разговор той си даваше сметка колко много значи Ливия за него. И какъв непоносим живот е трябвало тя да води толкова дълги години единствено заради него самия.
— Всичко е по моя вина — заключи най-накрая той и устните му нервно затрепериха.