Венец от трева (Част I: Предсказанието)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част I: Предсказанието)». Краткое содержание книги:
— Разбира се — потвърди Друз, сякаш въпросът не го тревожеше особено. — За щастие баща ми ми остави повече пари, отколкото бих могъл да похарча за цял живот, та няма опасност да се разоря. Затова пък изпитвам истинско удоволствие при мисълта каква ще е реакцията на Цепион, когато помогна на Катон Салониан да се заизкачва по курсус хонорум!
— Имаш ли нещо против да сменим темата? — попита изведнъж Силон.
— Ни най-малко — изненада се Друз. — Дано в темата, която искам да засегнем, е включен и подробният разказ за делата ти през последните няколко месеца… Не съм те виждал почти цяла година, Квинт Попедий.
— Нима съм отсъствал толкова дълго? — замисли се Силон, сякаш се опитваше да пресметне времето. — Прав си. Как лети времето! — Той вдигна рамене. — Така и така, не съм правил кой знае какво. Мога да се похваля, че сделките ми се оказаха сполучливи.
— Всеки път, когато ми заговориш уклончиво, оставам с чувството, че криеш нещо — отбеляза с известно разочарование Друз, иначе щастлив, че се е събрал отново с най-добрия си приятел. — Но след като не ти е приятно да ми разкриваш намеренията си, ще трябва да се примиря с факта и да не ти задавам повече въпроси. За какво искаше да говорим?
— За новите консули — каза Силон.
— За пръв път от известно време бяха избрани свестни люде — похвали ги Друз. — Не се сещам кога за последно сме имали за управници такава прекрасна двойка: Крас Оратор и Сцевола! Очаквам от тях велики дела.
— Наистина ли? Де да можех и аз да се изкажа в същия дух… Но за мен двамата биха се оказали по-скоро източник на неприятности.
— Предполагам говориш от името на всички италийци. Защо?
— О, сега-засега става дума само за слухове. Надявам се да се окажат безпочвени, но като че ли от ден на ден надеждите ми намаляват все повече и повече, Марк Ливий — намръщи се Силон. — Цензорите са представили на новоизбраните консули списъците с римските граждани из цяла Италия и доколкото разбирам, в тях се оказали доста повече имена от очакваното. Глупаци! В един момент ще се похвалят как новите им методи за преброяване щели да успеят да уловят много повече граждани, отколкото са се регистрирали при старите, в следващия ще се оплачат, че новите граждани били твърде много!
— Значи затова те нямаше в Рим толкова време? — проумя изведнъж Друз. — О, Квинт Попедий, предупреждавах те! Не, ако обичаш, не се опитвай да ме лъжеш! Ако ме излъжеш, ще трябва да прекъснем приятелството си, а аз бих бил крайно нещастен от това! Ти си подправил списъците.
— Така е.
— Квинт Попедий, казвах ти! О, каква каша си забъркал!
Друз се хвана за главата и известно време стоя така, докато Силон, който се чувстваше много по-неловко, отколкото бе предполагал, мълчеше и се мъчеше да измисли някакво гениално решение. Най-накрая Друз надигна глава.
— Е, предполагам, не му е сега мястото да си скубем косите. — Той стана от стола си и недоволно поклати глава. — Най-добре си върви у дома, Квинт Попедий, и още дълго време не си показвай носа в Рим. Не можем да си позволим лукса да се появяваш често пред антииталийски настроената фракция в Сената, където се срещат и умни хора. Ще сторя каквото мога в Сената, но за нещастие още съм от най-младшите сенатори и нямам право да говоря пред аудиторията. Уви, сред онези, които могат да го сторят вместо мен, малцина биха се застъпили за теб.
Силон също беше станал от мястото си.
— Марк Ливий, ще се стигне до война. Сега ще си вървя, защото си прав, ще ме видят и мнозина ще се чудят какво съм дошъл да търся тъкмо в този момент. Но ако не друго, то това развитие на нещата само ме убеждава, че въпросът с еманципацията на всички италийци не може да бъде уреден по мирен път.
— Сигурно може. Трябва да може — натърти Друз. — Сега си върви, Квинт Попедий, и гледай никой да не те види. Ако смяташ да напускаш Рим от Колинската врата, то умолявам те да заобиколиш отдалеч Форума.
Самият Друз обаче не само че не заобиколи Форума, ами си сложи тогата и се насочи право към него с надеждата да зърне нечие познато лице. За деня не беше насрочено заседание нито на Сената, нито на плебейското събрание, но човек винаги можеше да разчита да срещне познати на площада встрани от Кладенца на комициите. За негова радост първият по-известен сенатор, когото срещна, бе чичо му Публий Рутилий Руф, запътил се по посока на Карина, където живееше.