Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
Уилсън се замисли за няколко мига.
— Дадено — каза и стисна ръката й.
Искаше й се да заплаче, но успя да запази усмивката си.
— Както знаете, господин Уилсън, Кенет Стоун е моят главен финансов директор. Той се справи отлично и почти успя да ни измъкне от ямата, в която бяхме затънали. Ще ви бъде полезен, ако го наемете на работа.
Уилсън попи устни със салфетката си.
— Беше, госпожице Ланкастър, беше ваш главен финансов директор. Със сигурност ще помисля за кандидатурата му, но искам да знаете, че не приемам никакви съвети от вас относно това как да ръководя компанията си. Можете да запазите името и хотела си, но това е всичко. Връзките ви с останалите части от фирмата ще бъдат прекъснати окончателно. След като веднъж получа контрол над дадена компания, не позволявам ни най-малка намеса от когото и да било.
Беки преглътна. Беше мъчително да седи тук и да слуша всичко това. Но нямаше избор.
— Много добре, сър. — „Ще се съвзема — помисли си, докато ровеше в храната си, която сега имаше вкус на пепел. — Това не е краят на историята. Заклевам се.“ Взе чашата си с вино и вдигна тост. — За бъдещето! — каза тя.
Двадесет и девета глава
Беки реши да се оттегли и да излекува раните си.
Уилсън не беше сантиментален човек. Тя всъщност не се учуди от този факт. През следващите две седмици преживя истинско унижение — наложи се да повтаря безброй пъти баналните извинения колко добре за акционерите на „Ланкастър“ ще бъде да се приеме офертата на Уилсън, принуди се да позира за снимки заедно с него, на които му стискаше ръка, сякаш е невръстно хлапе, което предава контрола в ръцете на възрастните. В замяна, като „компенсация“, й бе оставено името „Ланкастър Холдингс“ и единственият хотел на компанията на островите Сили. Освен това получи и обезщетение в размер на шест месечни заплати. И понеже никога не си бе определила голяма заплата, при положение че всичко отново отиваше в „Ланкастър“, обезщетението се равняваше на по-малко от двадесет хиляди лири. Разбира се, получи оферта от Уилсън да купи личните й акции от компанията. Именно тогава изпита истински финансов шок.
Авоарите й бяха оценени на по-малко от сто хиляди лири.
Кен Стоун потвърди най-лошите й подозрения.
— Мислех, че знаеш. Лорд Ланкастър продаде някои… всъщност повечето… от личните ви авоари, твои и негови, за да намали разходите по маркетинговата си програма. Това задържа срива за няколко месеца, доколкото си спомням. Той имаше документи с твоя подпис. Бяха напълно законни, иначе никога не бих позволил…
— Всичко е наред — успокои го Беки.
Вината не беше негова. А на Рупърт. И нейна, защото му бе позволила да го направи. За последен път позволяваше някой да се разпорежда от нейно име. Споменът все още я измъчваше, дори и след време. Замисли се за сметките на Феърфийлд и какво ще стане с къщата, ако не се отоплява през зимата. През ум не й минаваше да се продават картините. Липсата на пари я ужасяваше.
Наследница. Каква нелепа шега! Беше загубила почти всичко само за няколко години.
Веднага обяви за продан апартамента си в Йоркшър. Купи го човек от „Уилсън Шипинг“ и Беки дори не можеше да си позволи да му откаже. Беше й заявено, че е „много удобен за централен офис“.
Разбира се, нали затова го бе предвидила!
Бяха готови да й предложат исканата сума и тя не си позволи да прояви гордостта си. От тази продажба получи чиста печалба още десет хиляди лири, след като плати всички сметки и такси. Отиде до местния клон на банката си и внесе парите по сметката си, до последното пени.
Цялата стойност на собствеността й възлизаше на сто двадесет и седем хиляди лири, един малък хотел и провинциално имение. „Никак не е малко за повечето хора“, опита се да се убеди тя. Но за единственото дете на лорд Ланкастър това бе ужасен провал.
Стисна ръка на всеки от екипа си и запази сбогуването с Кен за накрая.
— Не изглеждаш особено съкрушен, Кен — отбеляза Беки, докато стискаше ръката му.
— Не съм. Имам много предложения за работа.
Тя се почувства леко засегната:
— О! Добре. Това е чудесно.
— Не се тревожи — усмихна й се топло той. — Отново ще работим заедно в бъдеще. Уверен съм.
Беки здраво прехапа устни. Беше успяла да сдържи сълзите си през цялото време, но след като наистина се намери един човек, който да вярва в нея, можеше и да се разплаче.
— Довиждане, Кен — припряно се сбогува тя и изтича навън.
Сега пътуваше с влака на юг. Първа класа, разбира се. Не защото искаше да пилее пари, а защото се налагаше. Не знаеше колко дълго ще успее да запази самообладание и не искаше някой вестникар да я види как се размеква.