Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
— Добре дошли у дома, госпожице! — посрещна я госпожа Моркамб, когато таксито я остави пред входната врата на Феърфийлд. — Тъкмо сложих чайника. Колата е багажа ви пристигна вчера и вече е разопакован.
— Благодаря, госпожо Моркамб. — Беки я целуна по бузата. — С удоволствие бих изпила чаша чай.
Икономката се оживи:
— Точно това исках да чуя. Имате нужда да качите някой килограм.
Беки се взря в зачервеното й лице и разбра, че тя иска да добави нещо.
— Колкото до вестниците…
— Това е истински позор. — Думите сами изскочиха от устата й. — Тези… тези…
— Знам. Но думите не могат да ни наранят, нали така? Няма да им обръщаме внимание.
— Значи всичко е наред, така ли, госпожице? Моята заплата?
— Винаги ще получавате заплата тук, госпожо Моркамб.
„Само Господ знае как ще стане това“, помисли си Беки. Едва ли можеше да си позволи шестстотин лири за икономка. Но тази жена бе работила за семейството й още когато тя е била малко момиченце. Трябваше да намери начин да я задържи.
Госпожа Моркамб сякаш се канеше да каже нещо силно емоционално, но се задоволи само с думите:
— Ще ви донеса чаша чай, госпожице.
— Благодаря. — Беки я последва в кухнята. — Мисля да си взема вана.
Внезапно изпита силна нужда веднага да се потопи във водата. Копнееше да отмие от тялото си разочарованието и страха си, да се пречисти. Възрастната жена й подаде чашка от костен порцелан, пълна с любимия й ароматен китайски чай, и Беки се качи на горния етаж. Влезе в стаята си, затвори вратата и се съблече. Навън вече се смрачаваше, небето бе избледняло в късната лятна привечер и във въздуха се усещаше лек хлад. Напълни ваната с гореща вода и сипа голяма доза от ароматните соли. Вече нямаше да използва скъпите „Флорис“. „Уейтроуз“ предлагаха най-различни евтини соли и тъкмо тях щеше да използва занапред. Остана дълго във водата; сапунисваше дългите си стройни крака, отмиваше прахоляка от кожата си и поглеждаше към градината през прозореца на банята, който бе отворила, за да излиза парата.
Нейната градина. Беше изминал близо месец, откакто бе идвала тук последния път, и мястото изглеждаше напълно преобразено. Овощната градина бе останала наполовина и сега имаше разкошен тъмнозелен гъст жив плет под формата на лабиринт, разположен на около акър, с извити и сложно преплетени пътечки, скрити сред тях и покрити с мъх статуи, малка каменна пейка с диви рози, покатерили се по беседката над нея. Силно развълнувана и също толкова уплашена, Беки погледна на запад. Не, моравата за крокет си стоеше все още непокътната. Забеляза някакви опънати ленти, очертаващи периметъра. Е, поне тук би могла да спести малко пари. Лоугън сигурно щеше да се върне сутринта. Щеше да му приготви сметката — и край! Потисна надигналото се съжаление. Вече не разполагаше с милиони.
— Обещах ти розова градина — промърмори тя на себе си, — но няма да я получиш.
Приключи с ваната, облече сатенената си пижама с цвят на кафе от „Джанет Регер“ и наметна отгоре копринен халат в същия цвят. Почисти грима от лицето си и върза косата си на конска опашка, а после нахлузи чифт бродирани копринени чехли със златна шевица. Може би имаше нещо вкусно за вечеря. Щеше да хапне, да изпие чаша топъл шоколад и после да си легне с някоя развлекателна книжка. Сутринта щеше да има достатъчно време, за да измисли какво да прави оттук нататък. Зашляпа надолу по стълбите и отиде в кухнята.
— Госпожо Моркамб, аз…
Закова се на прага. В кухнята й седеше Уил Лоугън и пиеше чай. Беше с мръсни ботуши, в косата му имаше листенца от живия плет, а някога бялата тениска бе прилепнала по тялото, мокра от пот, и ясно очертаваше всичките му мускули. Тъмните му очи с гъсти мигли я гледаха замислено и погледът му одобрително се плъзна нагоре и надолу по прилепналата й сатенена пижама. Тя се изчерви, почувствала се напълно разголена.
— Аз… мислех, че вече си тръгнал.
— Не. Така се случи, че не съм. — За миг Беки се наслади на плътния му йоркширски акцент. — Едва седем и половина е — подчерта той.
Да, явно беше прекалено рано да е облечена като за лягане.
— Ще се преоблека горе — измърмори тя.
Очите му пробягаха по тялото й.
— Не се притеснявай заради мен, скъпа.
Беки избяга от стаята.
Втурна се в спалнята и навлече най-семплите дрехи в гардероба си — чифт тесни джинси и ватирана риза. Да, така беше много по-добре.
„Господи, прекрасна е!“, помисли си Лоугън, когато тя се появи отново и изтича надолу по стълбите боса. С чистото си лице, дългата и стегната на опашка руса коса, с тези огромни сини очи и златистия загар на кожата изглеждаше точно като модел от рекламите за почивка в Лос Анджелис. Хищникът у него се зарадва на смущението й. И двамата знаеха, че Лоугън я е видял по бельо, обезоръжаващо женствено, прилепнало по нежните извивки на стройното й тяло и намекващо за чувствеността й. Той си представи нежната извивка на тънката й талия и крехката гъвкавост на тялото й, мечтаейки как загрубелите му ръце се плъзгат по гладката й матова кожа.