Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
За Барберин бе съща благодат да я облекчават тъй, от два чучура, от неизчерпаемото й мляко, чийто наплив между две кърмения ужасно я измъчваше и беше причина Анет, който караше вече четвъртата си година, все още да бъде допускан до тези пиршества, макар това да не минаваше без известни главоболия.
— Ох! Олеле, божке! — попъшкваше Барберин, чийто ръце бяха заети и поради туй не можеше да накаже виновника сама. — Еликс, я шляпни по дупето тоз малък грубиян! Съвсем ме изпохапа!
Еликс плясваше Анет по задничето и той веднага пущаше гърдата, ала само колкото да изреве негодуващо, след което отново я налапваше, но вече, без да си изпробва зъбките на нея.
И съмнение нямаше: в очите на баща ми наистина се бе прокраднала лека печал, докато се любуваше на тези тъй хубави, здрави и розови момчурляци, особено на Анет, същи дявол вече, палавник и на всяко гърне мерудия, както подобава на момче, вместо на двамината синове, които беше изгубил, и които сега щяха да бъдат на същата възраст, а да не говорим, че в този случай и Изабел щеше да бъде жива и не би търпяла сега мъките адови. Безспорно е, че и вечното проклятие, както и спасението са в ръцете господни, и че в непостижимата си мъдрост едничък Той решава съдбините ни, но за люде като нас, дето не вярваха в чистилището, таз нечестива притурка към истинното слово божие, бе наистина непоносимо да си представяме, че едно човешко същество, което толкова нежно бяхме обичали приживе, е обречено след смъртта си на вечните мъки.
И ако тогава на баща ми му бе минала през ум същата тази мисъл, а тя несъмнено често го спохождаше, щом я бе записал дори в Мисловника си, — то той навярно бързо я бе прогонил от съзнанието си, за да се наслади на очарованието на мига, тъй като в очите му припламнаха весели искрици, дордето слушаше одумките, които Барберин и Малигувица от началото на седянката не бяха престанали полугласно да си разменят, но сега, сред възцарилата се поради кърменето на двете деца тишина, достигнаха до ушите на всички.
— Че и на всичко отгоре — заяви Барберин с онзи спокоен тон, който й бе свойствен всякога, щом нейните момчетии се захванеха да я освобождават от млякото й — тя е толкова грозна, щото просто да ти прималее!
— Тъй е, право казваш! — съгласи се Малигувица.
— И кой е толкова грозен? — намеси се в разговора им баща ми и любопитно изви вежди.
— Сарацинката — смотолеви Барберин сконфузена, че са я чули.
— Сарацинката, грозна!? — прихна баща ми. — Мила моя Барберин, никак не те бива да съдиш за хубостта на една жена! Знай, че за да бъде хубава, жената трябва да притежава три основни съставни части, отговарящи на същите три и при коня, сиреч: гърди, задница и грива. А Сарацинката е богато и пребогато надарена и с трите, като достойнствата на първите две се подчертават още по-силно от тънкостта на снагата й, а колкото до гривата й, то по дължина, по гъстота и по якост тя може спокойно да се мери с гривата на черната кобила, дето ми я подари Фонтенак, която вятърът така красиво раздипля при галоп.
— Ще ме прощавате гос’ин барон, ама пък боята й е една… — не се стърпя Малигувица.
Баща ми пренебрежително махна с ръка.
— Цветът на кожата е без значение, любезна! Твоята Гавашет е също толкова мургава, колкото и Сарацинката, но при все туй е такава красавица, че не един и двама ще си загубят ума по нея.
Гавашет наведе очи, а Малката Еликс стана кръв червена от яд, като в същото време обаче изпъчи гърди, за да привлече погледа на баща ми.
— Да, ама Гавашет е такава, щото е руми! — рече Малигувица и гордо погледна дъщеря си.
— Тя е толкова руми, колкото си и ти! — разсмя се баща ми, от все сърце и с многозначителен вид добави: — Но за това — нито дума повече!
За миг настъпи мълчание, след което Малигувица подхвърли с язвителен тон, сякаш искаше да си отмъсти на Сарацинката за току-що нанесената й обида:
— Тя, Сарацинката де, не че е чак толкоз грозна, гос’ин барон, ама пък затуй е щерка на дявола и мора104!
— Ти пък откъде знаеш това, Малигувице? — начумери се баща ми. — Да не би Всевишния да ти го е подшушнал?
— Не е, гос’ин барон, ама всичко е личба! Първом, преди четири години Сарацинката се появи ей тъй, отникъде. Настанихте я вий на работа във Волпери, а подир три години тя взе, че се обърна на вълчица и се тикна право в ръцете на Йона, та да я прибере в пещерата си.
104
Зъл дух, който дави и души насън. — Б.пр.