Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
Пролетта на 1563-а беше толкова безводна, че работите на Бьоните бяха приключени без особени затруднения, но затова пък сушата ни създаде наистина големи ядове, когато трябваше да прекараме по северния склон на нашия хълм път от замъка до воденицата, по който да извозваме в едната посока зърното, а в другата — брашното. Склонът беше толкова стръмен, че се видяхме принудени да прокарваме пътя на тераси. Разчистването на дърветата не се оказа никак лесна работа, а изкореняването им — дваж по-трудна, тъй като поради липсата на дъжд земята се беше втвърдила като скала. Накрая трябваше и с каменна настилка да го покрием.
Споменах вече, че покрай воденицата в Горен побратимството се беше зарекло да направи не само голяма икономия, но и да извлече голяма облага. Наесен, когато им изсъхнеше зърното, а и зиме дори и всеки според нуждата си, мнозина дребни собственици от околността мелеха брашното си във водниците на Бьоните, тъй че сарлатските кордилиери навярно доста биха се замогнали, ако наместо сами да я стопанисват, не бяха дали своята под наем заради нейната отдалеченост, а арендаторът, нямайки никакъв интерес и облага, пръста си дори не бе помръднал да направи нещо и в крайна сметка, за да си спести било пирон, било покривна плоча или малко труд, беше оставил част от покрива да се попилее и жилищните помещения да изгният.
Мепеш се зае с всички необходими възстановителни работи, които освен това приключиха и много бързо, тъй като не ни липсваше нито работна ръка, нито материали.
Нов проблем пред нас постави изборът на мелничар, защото побратимството не пожела, както бе сторило това за каменаря, да го наеме в Сарлат чрез публично оповестяване, тъй като вече се доверяваше само на хора, чиято закалка им бе известна.
След като жилищното помещение на мелницата бе постегнато, побратимството повика след вечеря Фожане в библиотеката на баща ми и му предложи да се настани за постоянно в Горен, без обаче да изоставя бъчварския си занаят, който чудесно можеше да продължи да упражнява и на Бьоните, тъй като мелничарството беше работа сезонна и непостоянна.
— А за двойна работа — двойна плата! — додаде баща ми с насърчителна усмивка. — Освен това и брашното ти ще бъде безплатно. Пък и накрая все ще ти намерим из селата някоя хубава, и снажна мома от нашата вяра, дето за мъж да те вземе, да ти помага и момчетии да ти народи, та след това да има кой да те гледа. Защото човек не живее само ден за ден, а хлябът за старини се меси на младини!
Дребничкият смугльо, когото баща ми не забрави да покани да седне, имайки предвид недъга му (който обаче ни най-малко не му пречеше при коситба), изслуша съблазнителните му предложения без особено въодушевление. Докато баща ми говореше, а Совтер утвърдително кимаше с глава, Фожане непрестанно въртеше ту към единия, ту към другия малките си черни очички, които след всяка предоставяна му нова облага се изпълваха все повече и повече с тъга.
Когато баща ми свърши, той с достойнство поблагодари и рече:
— С мелничарството аз бих могъл да се справя, и дума да няма, защото нито в ръцете съм вързан, нито пък на раменете си наместо глава нося кратуна. И макар да съм куц (тук той се озърна, към Совтер), работата не ме плаши и господарите добре знаят това. Господарите проявяват наистина голямо великодушие, като искат да ми удвоят заплатата, но мисля, че и тук, в Мепеш, осигурен с храна и покрив над главата, аз пак припечелвам достатъчно с онова, което господарите ми дават отгоре. — За миг той замълча, сетне наведе очи и свенливо додаде: — А колкото до жената, сполай на господарите и за това, но да си кажа правичката, след като и тъй и инак съм го премислял, голяма вяра на женитбата не хващам. Гледаш я някоя, сладка досущ като мед на венчавката, а само подир седмица — злоуста като пепелянка. Жената е тъкмо обратното на кестена: мекото е отвън, а бодлите са отвътре. Не, на жена доверие аз имам толкова, колкото и на буре без обръчи!
— Но женитбата си има и своите благини! — възрази баща ми.
— Така е — поклати глава Фожане, — но благините са мимолетни, докато грижите край нямат. Бих предпочел да бъда наполовина обесен, отколкото да не случа с жена!