Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
И кралицата се видя принудена да приеме това, което не можеше да откаже с обичайната си приветлива доброжелателност. След обеда Гиз отново се яви пред нея, облечен от глава до пети в своя тъмночервен сатен и заобиколен от капитаните си — същински крал в обкръжението на своите министри, стори дълбок поклон пред кралицата и Шарл IX, след което с наивно красноречие и не дотам наивна предумисъл подхвана героическото си повествование.
Кралицата-майка го слушаше, като му се усмихваше с изпъкналите си разлати очи и току поскърцваше със зъби зад дебелите си кръгли бузки. Тя отлично разбираше, че Гиз бе съумял да спечели битката при Дрьо два пъти — веднъж там, на бойното поле, и повторно тук, описвайки я пред двора.
Когато Гиз най-сетне спря да се превъзнася, кралицата щедро обсипа капитаните и висшите офицери с усмивки и ласкателства, с горещи благодарности и уверения във вечна признателност. Но щом видя дукът и неговите ветерани да се отдалечават, от гърдите й се откъсна дълбока въздишка на облекчение. Тя не обичаше нито войната, нито честолюбивите пълководци. Не убягна от вниманието й и това, че Гиз прекомерно се бе възвисил, или с една дума, че стълбът повече разклащаше престола, отколкото го крепеше.
А що се отнася до разказа му за подвизите при Дрьо, то той просто й преседна. Пред сраженията Флорентинката предпочиташе дипломацията, а в нея тя си служеше само с три оръжия: преговорите, височайшия брак и политическото убийство.
Както научих по-късно това от слугите му, нашият приятел, роднина и съюзник Франсоа дьо Комон — думата ми е именно за Франсоа, най-големия брат от Комонови, а не за Жофроа, абата на Клерак — също бил там, сред придворните, и чул отегчителното славословие на Гиз. Отишъл бил в двора, за да се оплаче от Монлюк, който му беше отнел Миландския замък, обложил с откуп абатството на брат му и опустошил владенията на зет му, барон Дьо Бирон.
Не ще и съмнение, че моментът за подобна жалба бе изключително неподходящ, особено сега, когато Гиз бе на върха на могъществото си. Франсоа обаче не пожела да отстъпи и тъй като кралицата не смееше да го приеме, докато дукът се намираше в дома й, на старшия Комон му хрумна странната идея да се обърне по-скоро направо към бога, отколкото към светиите му, и поиска аудиенция от Гиз. А това бе все едно да се навреш в устата ма вълка.
Заобиколен от свитата си, Гиз му даде аудиенция и със сурово и царствено изражение на лицето мълчаливо изслуша оплакванията на Франсоа дьо Комон от Монлюк. Сетне, повишавайки тон, за да го чуят всички, рече:
— Удивлявам се, господин Дьо Комон, че дирите справедливост точно от мен, след като цялото ви поведение във вашата провинция само по себе си ви обвинява и осъжда! Не отричам, че не вдигнахте открито меч срещу краля, но затова пък подкрепихте хугенотския метеж и укривахте бунтовници във владенията си, откъдето бяха нанесени толкова удари срещу нашите. Това ще го потвърдят не само господата Дьо Шари и Дьо Отфор, но и мнозина още измежду благородниците-католици от вашата провинция. Тъй че единственото удовлетворение, което кралят би могъл да ви даде, е да ви наложи наказанието, искано от самия вас за господин Дьо Монлюк, този храбър и доблестен воин, служил предано на короната и пролял в името на краля истински реки от кръв!
— Реки! — възкликна Франсоа дьо Комон. — Добре го казахте, господин дук, наистина много добре!
— Да, добре го казах! — отвърна Гиз гневно и скочи на крака. — В служба на краля Монлюк проля повече реки от кръв, отколкото капки сте пролели със сабите си вий и тримата ви братя, взети заедно! Ето защо Монлюк заслужава много, а вие — твърде малко. Запомнете това, господин Дьо Комон, и си вземете бележка, докато е още време!
Франсоа дьо Комон се оттегли, силно засегнат от публично отправените му оскърбления. Да беше по-предпазлив, той би напуснал кралския двор начаса и при това в галоп, за да се прибере колкото се може по-скоро в родния Перигор. Но Миландският замък му беше толкова скъп, че той продължи да упорства. Залагайки на плъзналия слух, че Гиз още същата вечер бил изказал съжаление за рязкото си държане спрямо него — освен това на следния ден се предвиждаше дукът да напусне Блоа на път за Орлеан, който възнамеряваше да отнеме на хугенотите, — Комон му предложи да го придружи до квартирата му и яздейки стреме до стреме, двамината наистина размениха няколко учтиви приказки. Сетне Комон се сбогува с дука и потегли обратно към Блоа.
Но едва беше изминал и четвърт левга, когато насреща му се зададе Едм дьо Отфор, придружен от група военни, който се спря и пронизвайки го с яростен поглед, го укори за туй, че по време на размириците е допуснал от принадлежащи нему сгради да се води огън по католиците. Комон нямаше време дори да се оправдае — Отфор с извадена сабя се нахвърли отгоре му и му нанесе страхотен удар по главата.