Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
— Като през цялото това време не престана да работи като прислужница във Волпери! — разсмя се отново баща ми. — Кулондр Желязната ръка я е виждал там всяка седмица, когато ходеше с каруците!
— Тогаз точно ще да се е раздвоявала!
— Гледай ти, колко било лесно! Пиер, ти си виждал вълчицата. Я кажи коя лапа й беше счупена?
— Дясната задна — отвърнах аз, доволен от предоставената ми в този процес роля.
— А имаше ли във Волпери по същото време счупен крак и Сарацинката?
— Нищо подобно, гос’ин барон! — обади се Кулондр Желязната ръка. — Вървеше си тъй, както ний двамата с вас.
— Сатаната може всичко! — не се предаваше Малигувица.
— В такъв случай се оказва, че е също толкова могъщ, колкото и Всевишния! — сряза я баща ми с внезапно променен тон и сурово свъси вежди.
— Ами, как щяло! Как щяло! — писна Малигувица и се прекръсти ужасена и толкова пребледняла, сякаш, около нозете й вече трупаха кладата. — Благоволете да си припомните, гос’ин барон, че аз съм само една окаяна и невежествена женска и не знам нито кое и как, нито пък защо, та мога и да си мълча, ако смятате, че твърде много съм изприказвала!
— Не, Малигувице, все още не си казала достатъчно! — прекъсна я Жан дьо Сиорак, строго сбърчил чело. — Искам да чуя и останалите ти доводи!
— О, имам ги колкото щете, гос’ин барон! — увери го поокопитилата се вече готвачка. — Най-напред, вълчицата дотам омагьоса клетия Йона, че той я залюби и пожела господ да я обърне в жена.
— Пошегувал се е просто! — вметна баща ми.
Лично аз не бях убеден, че пожеланието на Йона е било шега, още повече, след като го бях чул от самия него, но премълчах, защото сърце не ми даваше да злепоставям каменаря.
— Тъй и стана! — заключи Малигувица тържествуващо. — Вълчицата се обърна в Сарацинката и се омъжи за Йона.
— Ако добре проумявам от туй вълмо нечувани глупости — рече баща ми, — вълчицата се е превърнала в Сарацинката, но въпреки това пак си остана вълчица, след като двете преживяха цели два месеца в пещерата на Йона при недотам добро разбирателство.
— Да, ама един ден вълчицата изчезна!
— Ще изчезне я, как няма да изчезне, след като беше схрускала едно от яретата на господаря си и се уплаши от гнева му! Точно тъй би трябвало да сториш и ти, Малигувице! — повиши тон баща ми, като я прониза с убийствен поглед. — Предупреждавам те за сетен път, че ако за твое нещастие продължиш да разнасяш из нашите села несмислените си клюки, прогонвам те тозчас от Мепеш и очите ми няма да те видят повече! А и никой тук, бил той мъж или жена, желаещ да се нарече мой приятел, нито ще изговаря, нито пък ще позволява да говорят пред него подобни осъдителни и злостни думи за Йона и съпругата му, а ще тачи, както и самият аз, е особена почит и двамината! А ти, Малигувице, щом си толкоз посветена в тайните на Сатаната, помоли го и теб да раздвои и да те превърне в угоена мишка, та да изгризеш някои непотребни ми вече книжа, които държа на тавана!
Тук Малигувица и Барберин се спогледаха ужасени, питайки се дали така баща ми не намекваше, че на тавана е открил доказателството за тайно изповядвания от тях култ към Девата. Но изрекъл това, Жан дьо Сиорак стана, заповяда на децата да си лягат, сетне рязко пожела лека нощ на двете жени и все още гневен, прекоси залата с широки крачки и излезе.
Въпреки глада и чумата, за които ще стане дума по-нататък, 1563 година беше благодатна за Мепеш. Тогава побратимството успя най-сетне да осъществи своя „чудесен и полезен замисъл“, предъвкван и лелеян години наред — да купи една воденица на Бьоните. До този ден бяхме зависими от мелницата в Кампаняк, и макар че собственикът й беше наш приятел, а и давнината, която изискваше, бе напълно поносима, това тежко се отразяваше върху цената на нашето брашно. И тъй, на състоялия се през пролетта на 1563 година в Сарлат търг на църковни имоти, побратимството откупи от корделиерите за три хиляди петстотин шейсет и седем екю воденицата в Горен, хубава и солидна постройка, която мелеше на три камъка: на бял — пшеница, на черен — ръж, ечемик и просо, и на трети — орехи за масло. Освен е воденицата ние се сдобихме и с включените в цената й много плодородни ниви, разположени в котловината между Мепеш и Таниес и до една на дължина, тъй като долината беше тясна и като заклещена между Мепешкия и Таниеския хълм, но в замяна на това по края й минаваше добре павиран път, който на запад водеше за Аизи, а на изток — до замъка „Пелвези“.
Тези ниви костваха продължителен и тежък труд на всички наши люде, на арендаторите ни и на голям брой надничари. Наложи се да ги отводняваме едва ли не метър по метър, за да ги освободим от всяка излишна вода, тъй като бяха сякаш прогнили и през дъждовните години на места можеше и до коляно да затънеш. Побратимството заповяда отводнителните канавки да се изведат чак до бреговете на Бьоните, като издигнаха от двете страни на реката и малки землени насипи, та да отбиват придошлата вода, а за да ги укрепят, засадиха ги с върбалак. Това означаваше да предвиждаш нещата много отнапред, тъй като несъмнено щяха да минат доста години, преди Сарацинката да ошмули за кошовете си върбите, растящи на две левги надолу по течението точно срещу каменоломната на Йона.