Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
— Има и сполучливи бракове! — не се предаваше баща ми.
— Досега такъв не съм виждал — отвърна Фожане простодушно.
Тук Совтер леко се усмихна, а баща ми не намери какво да каже и тъй като и Фожане не продума повече, последва доста продължително мълчание.
— Ако добре съм разбрал, драги ми Фожане — рече най-сетне Жан дьо Сиорак, — нашето предложение не ти е никак по сърце.
— Срам ме е, че въпреки тъй почтените им намерения, пак дръзвам да откажа на господарите — въздъхна Фожане, — но да ида да живея в Горен, па макар и благат с всичко, дето ми го изредихте, за мен ще е все едно да бивакувам пред портите на смъртта, докато в Мепеш аз всяка божа вечер заспивам спокойно на остров, защитен от яки стени, сред мнозина верни, добре въоръжени другари и двамина капитани, от които по-храбри няма в цяла Франция. А в Горен на първата разбойническа шайка, която мине по пътя от Аизи за Пелвези и зърне на лунната светлина тази чудесна воденица, тозчас ще й хрумне да ви завлече я зърното, я брашното. И тогаз какво по-лесно за двайсетима — трийсетима от тях да ми разбият вратата, да насилят жена ми, а на мен червата на дантела да ми усучат! Ако не рекат по-скоро да си послужат с религията, за да прикрият злодеянието си, и не ме опекат като еретик със собствените ми дърва за огрев.
— Ти си ветеран от Гиенския легион и ще съумееш да се защитиш — прекъсна го Совтер, — пък и ние ще ти дадем аркебузи!
— И десет да ми дадете, пак няма да стигнат, ако онез вагабонти са трийсет! — поклати глава Фожане.
Сиорак и Совтер се спогледаха, поразени от необоримите му доводи, на каквито вече подозираха, че ще се натъкнат и при останалите. И нима хубавата ни воденица на Бьоните щеше да продължи да пустее поради липсата на мелничар?
На следната вечер те повикаха Марсал Кривоокия, но той, кривейки очи и заеквайки повече от всеки друг път, изяви същото категорично нежелание да напусне яките мепешки стени и да отиде да живее постоянно в Горен, където щял да се чувства „гол като костенурка без коруба“, както сам заяви.
Трябваше да приемем очевидното: нашите войници бяха несъмнено храбри, но не чак дотолкова, че да допуснат вероятността да се сражават сами на Бьоните с някоя от многочислените банди, от които провинцията просто гъмжеше.
Побратимството беше започнало вече да губи надежда, когато два дни по-късно Кулондр Желязната ръка помоли за разговор с господарите. Че Кулондр е проговорил бе само по себе си събитие изумителни, но това, че е пожелал дори да разговаря, просто сащиса побратимите. Те го приеха още същата вечер и тъй като Кулондр започна разговора си с мълчание, което застрашаваше да се проточи, баща ми му посочи едно ниско столче до огнището.
Никога досега изпитото като на постник лице на Кулондр не беше изглеждало по-унило. И макар очите, носът, устата, а и всички негови черти да бяха все тъй смъкнати надолу, малките му кафяви очи зорко проблясваха изпод тежките клепачи.
— Гос’ин барон, и вий, гос’ин екюйе — поде най-сетне той с хрипкавия си, свойствен на несловоохотливите люде глас, — а мен хич, тъй ли няма да попитате, дали не искам да ви стана мелничар на Бьоните?
— Без да се докачаш, Кулондр — отвърна Совтер, — но мислиш ли, че те бива за тази работа с желязната ти ръка?
— Да.
— И искаш да станеш мелничар?
— Да — потвърди пак оня и добави, — но само при някои условия.
Баща ми изумен се вторачи в него, а Совтер рязко попита:
— И какви са те?
— С онуй, дето го донесох като плячка, от Кале, имам достатъчно, за да купя две свине майки. Ще са ми нужни триците от Горен, за да изхранвам и тях, и прасенцата.
— И до колко глави възнамеряваш да гледаш? — полюбопитства баща ми.
— Къде трийсетина.
Побратимите се спогледаха.
— Ще видим! — отсече Совтер. — Това ли е всичко?
— Не — отвърна Кулондр, — искам и земите ви в Бьоните срещу дял и половина от печалбата.
— Земите ни в Бьоните срещу дял и половина от печалбата!? — ахна Совтер.
Кулондр отвърна на възклицанието му с мълчание и продължи да се взира в огъня с печално застинало лице.
— И това ще видим — рече баща ми и предпазливо додаде: — Предполагам, че ако вземеш земите ни срещу дял и половина от печалбата и в добавка част от триците за свинете си, няма изобщо да искаш заплата?
— Напротив, ще искам! — възрази Кулондр все тъй унило, но с бдително святкащи в процепа на тежките му клепачи очи. — Поне до първата продажба на свинете.
— И това ли е всичко? — поинтересува се Совтер надменно.