Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Абсолютно си прав — кимна тя, като пристъпи към леглото, дръпна кувертюрата и смачка чаршафите. — Ето, по-добре ли е така?
— Кой се държи глупаво?
— О, ти със сигурност ще спечелиш първа награда. Наистина ли смяташ, че се опитвам да те хвана в капан, като ти пера мръсните чорапи и те храня с печено пиле и пирожки? Ти си идиот, Броуди, и имаш прекалено високо мнение за себе си. Ще те оставя да му се наслаждаваш сам.
Рийс тръгна решително към вратата.
— И в никакъв случай не съм майка ти! Тя дори не знае да готви, за бога!
Броуди се намръщи при вида на разхвърляното легло и раздразнено разтри скования си от напрежение врат.
— Да бе, мина адски добре — промърмори под нос, после потръпна, когато вратата долу се затръшна с такава сила, че зъбите му изтракаха.
Рийс грабна само нещата, които бяха наблизо, и скочи в колата си. Щеше да се тревожи за останалите си вещи по-късно.
Първо ще подбере съставките за супата от собствения си килер и запасите на Джоуни. После ще развали няколко долара и ще занесе прането си, само собственото си пране, до скапаните машини в мазето на хотела. И преди го беше правила.
Или просто ще тегли майната на всичко и ще се разходи с колата.
Насочи се към града несъзнателно.
— Какво става, по дяволите? Какво има сега? — промърмори раздразнено, когато колата й затрака странно и едва я докара до града. Халоса волана ядосано, после примирено отби към гаража на Линт.
Монтьорът излезе от сервиза с енергична походка. Ръкавите на любимата му бежова риза бяха навити и разкриваха мускулестите му ръце. От задния му джоб се подаваше изцапан с машинно масло парцал. Мърляво кепе бе кацнало на главата му.
Линт докосна шапката си, когато Рийс излезе от колата.
— Неприятности ли имаш? — попита.
— Така изглежда — отговори Рийс. — Едвам се движи.
— Нищо чудно, като се има предвид, че двете ти задни гуми са сплескани.
— Тъй ли? — изненада се тя. — Мамка му! Вчера си бяха съвсем добре.
— Може да си минала по нещо остро — подхвърли монтьорът, като коленичи и огледа задната дясна гума. — Май има и някакъв теч. Ще видя какво мога да направя.
— Имам резервна гума в багажника.
Господи, наистина ли щеше да й се наложи да купува две нови гуми?
— Ще се захвана с гумите веднага щом оправя спирачките ти. Искаш ли да те закарам донякъде?
— Не. С удоволствие ще се разходя.
Тя взе лаптопа си от задната седалка, после свали ключовете от апартамента от халката и ги прибра в джоба си.
— Колко смяташ, че ще ми струват новите гуми?
— Ще мислим за това, когато му дойде времето — рече Линт и взе ключа от колата й. — Ще ти се обадя.
— Благодаря.
Рийс метна дамската чанта на едното си рамо, компютърната — на другото и тръгна.
Денят беше чудесен за разходка, напомни си в опит да прогони отчаянието си. Имаше работа и покрив над главата си. И ако беше влюбена в кретен, щеше да се потруди да го забрави.
Ако се нуждаеше от нови гуми, просто щеше да ходи пеша, докато може да си ги позволи.
Колата не й трябваше точно в тази минута. И любовник не й трябваше. Самата тя си бе достатъчна. Нали точно това бе идеята й, когато напусна Бостън? Беше доказала, че може да действа, да оздравее и да си изгради нов живот.
А ако Броуди смяташе, че се опитва да го въвлече в живота си, беше не само кретен, но и прекалено самодоволен.
Бездруго имаше нужда от малко усамотение, за да си навакса с дневника. И да се отнесе сериозно към писането на готварската книга. Не че щеше да иска помощ от Броуди. Проклето копеле! Но не беше ли зле да подреди рецептите си и да напише сериозно въведение. Нещо като…
„Не трябва да си експерт, за да приготвиш добра вечеря. Не и когато си ръководен от експерт.“
— Не, това звучи прекалено надуто и снизходително — промърмори си тя.
„Писнало ли ви е от вечния въпрос «Какво има за вечеря»? Отчаяно желаете да откриете нещо ново и интересно за неделните обеди? Паникьосани ли сте от мисълта, че са ви възложили да приготвите ордьоврите за благотворителното събиране?“
— Хм. Прекалено простичко — каза Рийс на глас. — Но все пак е начало.
— Хей! Хей!
Рийс се закова на място и видя Линда-Гейл, коленичила в малкия си преден двор с няколко саксии с теменужки до себе си.
— Прекалено си заета да си говориш сама и не искаш да си побъбриш с мен?
— Сама ли си говорех? Обмислях нещо, а понякога, не се усещам, че си мърморя. Цветята ти са много красиви.
— Трябваше да посадя теменужките по-рано — затюхка се Линда-Гейл, като бутна назад сламената каубойска шапка. — Студът не ги съсипва. Но все забравях. Какво правиш в тази част на града?